Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего откриха малък, но мощен участък от ДНК, наречен HAR123, който може да помогне да се обясни какво прави човешкия мозък толкова уникален. HAR123 не е самостоятелен ген, а генетичен регулатор – молекулярен „диригент“, който насочва развитието на мозъчните клетки и определя в какви пропорции се образуват, съобщава Science daily.

Човешката версия на HAR123 се държи различно от тази при шимпанзетата, което вероятно ни дава по-голяма гъвкавост в мисленето и ученето. Откритието може също да помогне на изследователите да разберат основите на някои състояния, свързани с мозъка, включително аутизъм.

HAR123 стимулира развитието на невронни прогениторни клетки – предшествениците на невроните и глиалните клетки – и влияе върху съотношението между тях. По този начин той подпомага когнитивната гъвкавост, способността на човека да адаптира знанията си и да се учи по различни начини.

Проучването показва, че човешката версия на HAR123 упражнява различни молекулярни и клетъчни ефекти в сравнение с тази на шимпанзето, което дава ново обяснение за еволюционните промени в човешкия мозък.

Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере по-пълно как HAR123 влияе върху мозъчните функции и дали наистина придава уникални човешки черти.

Проучването е публикувано онлайн в Science Advances и е ръководено от проф. Майлс Уилкинсън и доц. Кун Тан от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего.