Все повече изследвания поставят под въпрос ролята на ултрапреработените храни в съвременната диета. Ново мащабно проучване, публикувано в списание Thorax, открива връзка между честата им консумация и повишен риск от рак на белия дроб – дори при хора, които никога не са пушили.

Какво представляват ултрапреработените храни?

Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие, това са продукти с добавени съставки, които рядко или никога не се използват в домашната кухня – изкуствени оцветители, стабилизатори, емулгатори, подобрители на вкуса, както и силно променени мазнини, захари и сол. Типични примери включват газирани напитки, чипс, сладолед, пилешки хапки, индустриални супи и готови закуски.

Резултатите от изследването

Проучването анализирало хранителните навици на над 100 000 души от Националното здравно проучване на Франция. Участниците попълнили въпросници относно начина си на хранене, а данните били сравнявани с медицинските им досиета. Оказва се, че хората с най-висок прием на ултрапреработени храни са с 41% по-голям риск да развият рак на белия дроб, в сравнение с тези, които консумират най-малко такива продукти.

Важно е да се подчертае, че изследователите взели предвид и други фактори като тютюнопушене, възраст, пол, физическа активност и други. Любопитен детайл е, че рискът от рак бил дори по-ясно изразен при непушачи, което подсказва, че не само цигарите са виновни.

Какво причинява вредата?

Учените смятат, че индустриалната преработка може да нарушава хранителната структура на продуктите, като същевременно създава потенциално канцерогенни замърсители. Особено внимание се обръща на акролеина – токсично съединение, което се образува при термична обработка на мазнини, както и при горене на тютюн, дървесина и пластмаса. Освен това, опаковките на много ултрапреработени храни също могат да отделят вредни вещества.

Според д-р Дейвид Кац, специалист по превантивна медицина и лайфстайл здраве, комбинацията от прекомерно възпаление в организма и отслабена имунна система създава благоприятна среда за развитието на злокачествени клетки. Той добавя, че промяната към по-здравословен начин на хранене – с повече пълноценни, непреработени храни – е най-сигурната стратегия за дългосрочно здраве.

Какво можем да направим?



Специалистите препоръчват:

Да четем етикетите и да избягваме продукти с дълги списъци от неясни съставки.

Да ограничим пакетираните и готови храни в менюто си.

Да готвим с повече натурални продукти – зеленчуци, плодове, варива, ядки и пълнозърнести храни.

Да даваме приоритет на качеството на храната, вместо да се фокусираме само върху това какво да изключим от менюто си.

Д-р Фанг Фанг Джанг от университета Тафтс напомня, че макар изследването да не доказва причинно-следствена връзка, сигналът е ясен: ултрапреработените храни не са просто „празни калории“, а реална заплаха за здравето в дългосрочен план.