Ново изследване на британски учени показва, че мозъците на хората са започнали да стареят по-бързо по време на пандемията, дори и при онези, които не са преболедували COVID-19. Проучването, публикувано в Nature Communications, се базира на хиляди мозъчни сканирания от националната база данни UK Biobank.

Използвайки сканирания от периода 2021–2022 г., учените са открили признаци на ускорено стареене на мозъка, включително свиване на сивото вещество – процес, който обикновено се свързва със загуба на памет или влошена преценка при възрастните хора, съобщава NBC.

„Открихме, че по време на пандемията мозъците на хората са остарели с приблизително 5,5 месеца по-бързо, отколкото се очаква за нормалния процес на стареене,“ казва д-р Али-Реза Мохамади-Неджад от Университета в Нотингам, водещ автор на изследването.

Според него ефектът е бил по-силен при мъже и хора от по-ниски социално-икономически среди, което подчертава значението на житейския контекст за здравето на мозъка. Средната разлика между половете също е отбелязана – мъжките мозъци са остарели с около 2,5 месеца повече в сравнение с женските.

Макар проучването да не установява конкретна причина за наблюдаваните промени, учените смятат, че комбинацията от социална изолация, стрес, нарушен ритъм на живот и понижена физическа активност вероятно е изиграла съществена роля.

„Пандемията изглежда е оставила невидим отпечатък върху мозъците ни – дори когато не сме били заразени“, казва Мохамади-Неджад. Той допълва, че здравето на мозъка не се влияе само от болести, а и от социалната и психологическа среда.

По-ранно проучване за това как пандемията е повлияла на мозъците на тийнейджърите, е открило подобен резултат. Изследване от 2024 г. на Университета във Вашингтон установи, че мозъците на момчетата са остарели с еквивалента на 1,4 години допълнително по време на пандемията, докато мозъците на момичетата са остарели с 4,2 години повече.

В новото проучване Мохамади-Неджад и екипът му се обърнали към UK Biobank, огромна база данни, стартирала през 2006 г., за да определят дали пандемията е оказала някакво влияние върху мозъка на хората. Базата данни е съхранявала анонимни здравни данни от 500 000 доброволци, набрани между 2006 и 2010 г., когато участниците са били на възраст между 40 и 69 години. Досега биобанката е събрала 100 000 сканирания на цялото тяло.

За да разработят базов модел на нормалното стареене, който да се сравни с това, което може да се е случило по време на пандемичните години, изследователите са използвали данни от образни изследвания от 15 334 здрави индивида, събрани преди пандемията.

„Използвахме този голям набор от данни, за да обясним на нашия модел как изглежда типичното, здравословно стареене на мозъка през целия живот на възрастния човек“, обясни Мохамади-Неджад.

Други изследвания показват, че факторите на околната среда могат да доведат до преждевременно стареене на мозъка на човек. Едно проучване, проведено в Антарктика, свързва живота в относителна изолация със свиване на мозъка.

„Най-интригуващото откритие в това проучване е, че само тези, които са били заразени със SARS-CoV-2, са показали някакви когнитивни дефицити, въпреки структурното стареене“, каза Жаклин Бекер, клиничен невропсихолог и доцент по медицина в Медицинския факултет на Icahn в Mount Sinai. „Това говори донякъде за ефектите на самия вирус.“

И това евентуално може да помогне за обяснението на синдроми, като например продължителен Covid и хронична умора, каза тя.

Това, което не знаем от това проучване, е дали структурните промени в мозъка, наблюдавани при хора, които не са преболедували Covid, ще доведат до някакви видими промени в мозъчната функция, каза Бекер.

Адам Брикман, професор по невропсихология в Колежа по лекарство и хирурзи „Вагелос“ към Колумбийския университет, заяви, че изследването е убедителен разказ, но „все още е хипотеза“.

Това не показва дали ускореното стареене, наблюдавано при хора, които не са преболедували Covid, ще продължи дългосрочно, каза Брикман, който не е участвал в проучването .

Ако мозъкът наистина е бил променен от пандемията по смислен начин, тогава хората биха могли да противодействат на тези промени, като правят неща, които са здравословни за мозъка, каза той.

„Знаем, че упражненията са полезни за мозъка и поддържат кръвното налягане на здравословно ниво, например. Знаем, че сънят и социалните взаимодействия са важни.“