Гласът и експертизата на учените трябва да бъдат водещи в обществените дебати за процесите и икономическите перспективи пред страната ни от въвеждането на еврото. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев при откриването на конференцията „Ние и еврото: научни факти срещу митове“, която се провежда в Икономическия университет – Варна, съвместно с Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Форумът събра учени, експерти и представители на академичната общност от двата най-големи икономически университета в страната. Те представиха анализи, прогнози и различни аспекти от въвеждането на единната валута в България.

„Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато представители на академичната общност участват в дискусията, доверието на обществото е по-голямо“, подчерта министър Вълчев. Той отбеляза, че академичната среда се отличава с плурализъм и задълбочено разглеждане на темите, а учените се ползват с по-висока степен на доверие от обществото в сравнение с управляващите. „Нито една друга група не е направила толкова обстойни изследвания по темата с научни методи, колкото академичната общност“, добави още той.

Министърът подчерта, че наред с научните аргументи, съществува и необходимост от справяне с дефицитите в информационната среда, които улесняват разпространението на спекулации.

„Убедени сме, че след 1 януари 2026 г. голяма част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще спечели дългосрочно от въвеждането на еврото“, категоричен беше той.

По думите му евентуалните негативи от липсата на самостоятелна парична политика, наложена с валутния борд, вече са „изконсумирани“.

„Еврото само по себе си няма да реши всички проблеми, но европейската интеграция носи безспорни ползи“, заяви още министър Вълчев и даде за пример нарасналото ниво на доходите в България – от 28% от средните в ЕС в края на миналия век до 66% днес.

Ректорът на ИУ – Варна проф. Евгени Станимиров отбеляза, че още преди официалното приемане на еврото, страната ни е повишила кредитния си рейтинг – знак за нарастващото доверие на международните пазари. Той подчерта, че дискусията трябва да бъде фокусирана не само върху самата валута, а върху „нас и еврото“ – как единната валута ще повлияе на обществото, на базата на факти, а не популизъм.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров заяви, че сега е подходящият момент за присъединяване към Еврозоната и развенча част от разпространените митове.

Доц. д-р Янко Христозов от УНСС представи анализ на инфлационните процеси в държави от Еврозоната. Той посочи, че инфлацията в страни като Словакия, Естония и Хърватия, които приеха еврото през последните 15 години, е била сходна или дори по-ниска от тази в България за същия период. Данните показват, че инфлацията в Еврозоната е устойчива и по-ниска от българската.

Доц. д-р Калоян Колев от ИУ – Варна опроверга някои от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. д-р Атанас Камеларов представи проучване за стабилността и ролята на еврото в глобалната икономика, банковия сектор и спестяванията.

Димитър Чобанов от УНСС обобщи основни изводи от докладите на Европейската комисия и Европейската централна банка относно икономическата конвергенция. Велин Пеев – държавен експерт в Министерството на финансите, разясни принципите на действие на Европейския механизъм за стабилност.

В дискусията се включиха още директорът на Регионалното управление на образованието във Варна Ирена Радева, преподаватели, студенти, представители на бизнеса и ученици от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ и Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи „Акад. Благовест Сендов“ във Варна, които представиха свои разработки по темата за еврото.