Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя изложба живопис на Тереза Зиковска, с която изявената варненска художничка отбелязва 25 години от първата си поява на артистичната сцена в морския град. Откриването е на 16 юли 2025 г. от 18:00 ч., а експозицията ще може да бъде разгледана до 3 август в експозиционната зала на третия етаж на Галерията на ул. „Любен Каравелов“ 1.

Тереза Зиковска е родена във Варна. Започва художественото си образование в Средното специално художествено училище по приложни изкуства в София, където изучава специалност „Текстил“. Продължава висшето си образование в Националната художествена академия в София, завършва през 1998 г. с магистърска степен по „Текстил“. Професионалният ѝ път включва преподавателска дейност по живопис във ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна от 1999 до 2008 г. От 2007 г. е член на Съюза на българските художници. От 2011 г. е управител на собствена художествена галерия „Тереза Зиковска“ във Варна, където представя както свои, така и произведения на други творци. През 2015 г. е удостоена с награда „Media AwARTs“ – първите независими награди за култура.

В дните, когато селектира произведенията за изложбата, Тереза Зиковска сподели пред Нина Локмаджиева мисли за творбите си и за своя път в изкуството:

"Тази изложба очертава един дълъг път, който преминах тук, във Варна, като художник. Върнах се от София, където учих в Академията, през 2000 г. и така неусетно се извъртяха 25 години. Всъщност още когато бях на 25 години, исках да направя такава експозиция в това пространство на Градската галерия. Сега, за втори път, ще покажа свои творби в това невероятно място, което за мен е може би най-хубавото за експониране на изкуство. Тези греди, тази височина - те са уникално място за картини голям формат, а аз винаги съм имала афинитет към големия формат, рисуван предимно с акрил и масло.

Първоначалната ми идея за тази изложба беше да я посветя изцяло на Побитите камъни – природния феномен край Варна, от който черпя вдъхновение, защото това е едно много силно заредено място. Засега имам само две големи платна от тази поредица, идеята беше да създам цяла серия от 20 картини. Това е проект, който явно предстои и в него планирам да включа съвременни подходи и други материали като отпадъчни хартии, пластмаси, колажи.

А специално за тази експозиция съм работила през последната година и ще покажа нови платна от серията “Паралелни светове”. Озаглавих цикъла така, изхождайки от това, че имаме една действителност, която е реалистична и която наблюдаваме. И имаме друга, която е духовна, в която също пребиваваме, но в такъв план, който не е материален. Не е това, което можеш да наблюдаваш с очите си или да опознаеш със сетивата си. Това са 10 работи, всяка от които е диптих. Включвам в изложбата и още 10 произведения от различни периоди. Избрала съм някои мои любими теми - “Раждането”, “Богородица”, вдъхновена от икона в Троянския манастир, Бачковския манастир като пейзаж. Те са от периода, в който бях силно вдъхновена от моята вяра, при мен всяка творба се появява в резултат на някакво дълбоко, драматично преживяване. Така започнах и с първата си изложба във Варна преди 25 години - беше в галерия “Артеа”, нарекох я “Дневниците на Тереза”. Всъщност продължавам и сега да рисувам дневници на моите силни душевни вълнения. По тази причина често правя и портрети. Имам един голям портрет, на който съм заедно с Ванко Урумов, Веско Начев, Явор Цанев и ... едно магаре. Това е поглед към един философски разговор, който се случи на пленер. Такива моменти от живота рисувам често, има много мои картини, които са или в сън, или в някакво духовно преживяване, което се реализира после - като дежа вю.

Аз съм много благодарна за целият житейски път, който съм преминала, за всички уроци, които съм научила - още от моята преподавателка по живопис в Училището по приложно изкуство - Мими Добрева, а след това от моя професор в Академията Вихрони Попнеделев. Във Варна това е Ванко Урумов - много близък приятел, художник, който подкрепеше авторите и създаваше около себе си една вълшебна атмосфера, която ни увличаше и даваше много сила и заряд да вървим по стъпките му. Безкрайно много ми е помогнал и ме е заредил в пътя ми нататък. Много силно въздействие имаше върху всички нас - младите артисти тогава. Един изключителен пример за художник. Вдъхновяващи разговори съм имала и с Дария Василянска, с музиканти като Нелко Коларов и Милко Коларов. Била съм обградена с много, много хора, с които по пътя е било интересно. Също и с покойния отец Любомир Попов, който пък ме въведе в църквата.

Животът ми е бил много бурен - такъв, какъвто искам всъщност. Нескучен, с много предизвикателства, с много поводи да се съмнявам, да се боря и да устоявам на всякакви трудности. Много философия има в нещата ми, която аз не искам да разкривам в думи и да разказвам за тях. Просто човек, ако гледа картините ми, би трябвало да се сеща за разни неща.

Всеки, който е художник, води една безкрайна борба с материалния свят, така че да роди нещо, което да е материален образ. За съжаление, животът върви така, че е трудно човек да има ателие, в което да работи по начина, по който аз чувствам нещата. Липсва и място за съхранение на готовите творби. Всичко това са трудности, които съм преодолявала. Просто художникът трябва да следва себе си, вътрешното си усещане, да е верен на себе си. И никой не е казал, че ще бъде лесно, или че ще бъдеш успешен по някакъв начин. Въпросът е да се устиска."

Изложбата живопис на Тереза Зиковска може да се види от 16 юли до 3 август 2025 г. Откриването е на 16 юли от 18:00 ч.