Населението на Европейския съюз е достигнало рекордните 450,4 милиона души през 2024 г., съобщава Евростат, цитиран от "Ройтерс". Увеличението се дължи основно на положителната нетна миграция, която за четвърта поредна година компенсира естествения демографски спад в блока.

През изминалата година броят на жителите на ЕС се е увеличил с 1,07 милиона души. Смъртните случаи (4,82 милиона) са надвишили ражданията (3,56 милиона), което е довело до естествен спад от 1,3 милиона души. Тази разлика обаче е компенсирана от миграционен прираст от 2,3 милиона души. Според Евростат, засилените миграционни движения след пандемията от COVID-19 са основната причина за ръста.

Макар населението на ЕС да е нараснало с близо 100 милиона души от 1960 г. насам (когато е било 354,5 милиона), темпът на растеж значително се е забавил – от около 3 милиона души годишно през 60-те години до едва 0,9 милиона средно на година за периода 2005–2024 г.

Германия, Франция и Италия продължават да бъдат най-населените страни в Съюза, като заедно формират 47% от населението на блока.

Деветнадесет страни-членки са регистрирали увеличение на населението през 2024 г., а осем – спад. Малта води класацията по темп на нарастване с 19,0 на 1000 души, следвана от Ирландия (16,3) и Люксембург (14,7). Най-голям демографски спад са отчели Латвия (-9,9 на 1000), Унгария (-4,7), Полша и Естония (по -3,4).

В контекста на пандемията и засилената миграция, ЕС въведе нова система за миграция и убежище през 2024 г., с цел ограничаване на незаконните влизания и ускоряване на процедурите за предоставяне на закрила. Като резултат, броят на незаконните преминавания на външните граници на ЕС е спаднал с 38% – най-ниското ниво от 2021 г.

Въпреки това, няколко държави – сред тях Белгия, Полша, Германия и Нидерландия – възстановиха временни гранични проверки под обществен натиск, което засили напрежението върху функционирането на Шенгенската зона.