Започва обществено обсъждане за възможна промяна в структурата на училищното образование в България. Това обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на първата публична дискусия по темата. Поводът е изтичането на девет години от влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование.

„Това е достатъчно време за анализ на резултатите – както положителни, така и негативни. Решения няма да бъдат взимани прибързано. Ще се опрем на мненията и препоръките на експерти и обществото“, подчерта Вълчев. По думите му промени не се предвиждат в близките две години, но поставянето на дългосрочни цели е наложително.

В рамките на форума стана ясно, че България е единствената държава в ЕС и сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която основното образование завършва след само седем учебни години – до 7. клас. В останалите страни тази степен трае средно между 8 и 10 години, а в една държава – дори 11 години.

Според проф. Николай Попов от СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Галин Цоков от Института по образованието, това води до значително по-малък брой учебни часове – едва около 4200 в България, спрямо над 7600 в ЕС.

Министър Вълчев подчерта, че приключването на основното образование на 13–14-годишна възраст поставя учениците и семействата им пред важни житейски избори твърде рано, често без необходимата зрялост и информираност.

„Ранното профилиране стеснява пътя на младите хора. На места действа демотивиращо – учениците губят интерес към ученето веднага след постъпване в желаното училище“, коментира той. В бъдеще ще са необходими по-широки и комплексни умения, за което е нужна по-дълга общообразователна подготовка, посочи министърът.

Опитът от други държави – включително Канада, Япония, Китай, Бразилия и редица европейски страни, показва, че по-дългото основно образование води до по-добри академични резултати, по-висока функционална грамотност и по-малка сегрегация между учениците.

Успоредно с това проучванията показват, че по-дългото основно образование носи повече позитиви както за децата, така и за цялото общество. Учениците в тези държави демонстрират по-високи постижения по четене, математика и природни науки, притежават по-добра функционална грамотност и ключови умения, а образователните системи в по-голяма степен осигуряват равни условия за качествено обучение.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че заедно с разговора за промяна на образователната структура е необходимо да се въведат и редица други мерки за подобряване на качеството на обучението и резултатите на децата - съвременни методи на преподаване, допълнителна подкрепа за изоставащи ученици, ранно кариерно ориентиране, възможност за по-късно пренасочване към нова специализация и др.