Дали България е намалила ключови държавно контролирани цени, за да намали инфлацията и да си помогне да се класира за членство в еврозоната? На този въпрос Politico посвети статия.

През април страната обяви (доста тайно) силно неочаквано намаление от 82,8% на дневните такси за болнично лечение. Дори водещите по държавната телевизия признаха, че причините за това решение са загадка. И така, какво прави българското правителство?

София е на път да получи зелена светлина следващия месец за приемане на единната европейска валута на 1 януари 2026 г., но едва издържа теста за инфлация - и рязкото спадане на разходите за здравеопазване изигра жизненоважна роля в това.

Тези намалени разходи за здравеопазване насочиха вниманието към контрола на България върху цените, определяни на държавно ниво, и как те влияят на индексите на потребителските цени.

„Единствената причина България да се класира е, ако погледнете данните за инфлацията, държавно администрираните цени“, каза пред изданието бивш български държавен служител, запознат с данните. „Добре известно е, че статистическите данни бяха коригирани, за да покажат резултати, по-благоприятни от реалността – особено в сектори като пощенските услуги, транспорта и здравеопазването.“

Въпреки че здравеопазването е големият фактор, цените на железопътните билети също бяха намалени с над 9%, а пощенските разходи бяха намалени с почти толкова. Като цяло намаленията на държавно определените цени помогнаха за понижаване на хармонизирания индекс на потребителските цени [HICP] с 1,2 процентни пункта през април в сравнение с март, като по този начин България се приближи до необходимите граници.

Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ и икономист, който е проектирал валутния борд на България в края на 90-те години, заяви, че данните са тревожни.

„Мисля, че има голяма вероятност [данните за инфлацията] да са били манипулирани“, каза Ханке пред Politico в имейл коментари. „Като се има предвид моят опит като съветник на президента на България (1997–2002 г.) и моите наблюдения върху машинациите около кандидатурата на България за официално влизане в еврозоната, не бих се доверил на данни за инфлацията, които са били хвърлени, доколкото мога да ги хвърля.“

Всяко обсъждане на данните, използвани за по-силно обвързване на бившия съветски сателит със сърцето на ЕС, бързо става политически заредено. Прокремълските и антиевропейски политици отдавна обвиняват администрацията в манипулиране на счетоводството, за да пришпори страната в еврозоната, преди да е готова, рискувайки да внесе западноевропейски цени.

Българското правителство заяви, че внезапната промяна в цените на болничните услуги не е свързана с конвергенцията с еврото, но технократи, икономисти и дори – най-важното – Европейската комисия отбелязват критичната роля на държавно определените цени за постигане на целта за инфлация.

Получаване на оценка

За да се получи оценка за конвергенция с единната валута, инфлацията в България трябваше да падне в рамките на 1,5 процентни пункта от средната стойност за трите страни от ЕС с най-ниски нива на инфлация.

Икономистите изчисляват, че само спадът в цените на болничните услуги е намалил с 0,89 процентни пункта общия 12-месечен темп на инфлация, който възлиза на 2,7%, като едва е преминал прага за влизане в еврозоната (всъщност той е бил малко под референтната стойност от 2,8% за критерия за ценова стабилност).

Европейската комисия открито признава значението на намалението през април на цената на дневния болничен престой от 5,8 лева (2,97 евро) на 1 лев, предвид теглото му в основния индекс на цените.

„Спадът през април 2025 г. на годишния темп на инфлация по HICP се дължи до голяма степен на значително намаляване на болничните такси“, се казва в доклада на Европейската комисия за конвергенция за България. „През април болничните такси бяха намалени от 5,8 лева на 1 лев, което доведе до спад с 2,9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите.“

България отдавна се смята за силен претендент за членство в еврозоната поради факта, че валутата ѝ е обвързана с еврото под силното управление на валутен борд, установен през 1997 г. Инфлацията обаче напоследък е проблем.

Ускорението на инфлацията в България през 2025 г. е с временен характер и отразява главно увеличението през януари 2025 г. на комбинация от данъци и административни цени, частично компенсирано от намалените болнични такси през април“, добави Европейската комисия.

Като цяло, официалното съобщение на България за инфлацията по HICP за април 2025 г. определи средния темп за периода май 2024 г. до април 2025 г. на 2,7% в сравнение със същия период 12 месеца по-рано. Разбивайки данните по сектори, цените на здравните услуги са паднали повече от всяка друга категория, спадайки с 11,5%.

Финансиране на болниците

Никой не оспорва значението на по-ниските разходи за болниците за намаляване на инфлацията, предвид тежестта им в индекса.

Въпросът е какво означава това на практика и дали намалението от 82,8% е напълно безболезнена промяна за българските болници, които често са в лошо състояние. Сумите, за които става въпрос, са скромни - особено спрямо тежестта им в индекса на инфлация - но все пак оставят празнини, които трябва да бъдат запълнени.

На публично ниво България не е обяснила причината за намаляване на болничната такса. Когато Politico се свърза с тях, българското здравно министерство заяви, че „подкрепя всички политики, насочени към намаляване на финансовата тежест на здравните услуги върху домакинствата“, отбелязвайки, че инициативата е в съответствие с препоръките на Съвета на ЕС.

В писмо, изпратено до здравното министерство след намаляването на таксата, редица медицински асоциации се обединиха, за да настояват правителството да отмени решението си, заявявайки, че се противопоставят на промяната и начина, по който е била наложена.

Реклама

„От медийни съобщения разбираме, че намаляването на таксата [за болничен престой] се представя като мярка за подобряване на достъпа до здравеопазване. То обаче не решава структурните проблеми в системата и носи редица сериозни рискове“, се казва в писмото. В него се добавя, че таксата, „макар и символична, е източник на приходи за медицинските заведения, от особено значение за [тези в] отдалечени райони“.

Например, за Университетската болница „Света Екатерина“ в София годишната загуба на приходи от спада на цените се оценява на около 40 000 лева (20 451 евро) според българските медии.

Всъщност здравната система на България е толкова неадекватна, че много хора вече трябва да плащат от джоба си.

„При 34 процента [от всички разходи за здравеопазване], плащанията от джоба, предимно за лекарства и директни плащания за услуги, които не са в пакета от здравни осигуровки, са най-високите в ЕС, където средният процент е 15“, се казва в доклад за страната от 2023 г.

„Дезинформация и слухове“

Министерството на финансите на България категорично се противопостави на твърденията, че корекциите в цените на болничните услуги са мотивирани от целите за приемане на еврото, отбелязвайки, че „винаги е било надежден партньор в предоставянето на статистическа финансова информация и няма да позволи на дезинформация и слухове да подкопават авторитета на институциите в България“.

Говорител на Националния статистически институт добави, че „НСИ предоставя само статистически данни, докато решенията се вземат от други институции“.

Атанас Пеканов, икономист и бивш заместник министър-председател в служебното правителство на България, заяви, че държавното ценообразуване не е необичайно. „В много страни от ЕС има държавно контролирани цени. Това не са цени, които доскоро бяха пазарни, а сега изведнъж държавата ги контролира. Това са услугите [чиито цени] държавата винаги е определяла“, каза той пред изданието.

Той каза, че България може би е отговаряла на критериите по-рано, ако инфлацията в други страни от еврозоната не е била изкуствено ограничена чрез извънредни мерки. „Поне не сме получили никакво предупреждение или препоръка от европейските институции, че, ами, вие се отнасяте към дълга си по някакъв скрит начин“, каза Пеканов в отделен разговор.

Въпреки това Ханке, който е проектирал българския валутен борд, е бил предпазлив към твърденията на София за инфлация. Преди това той е разработил формула за оценка на оптималния темп на растеж на паричното предлагане, необходим за поддържане на ценова стабилност. Този бенчмарк, в случая на България, в момента е около 6,3%.

„От април 2023 г. годишният темп на растеж на паричното предлагане на България е доста над 6,3% годишно. Като се има предвид повишеният темп на растеж на паричното предлагане, изглежда, че данните за инфлацията в България са били манипулирани, за да изглеждат малко по-добре (четете: по-ниски), отколкото биха показали истинските инфлационни показатели“, каза Ханке.

Очаква се окончателното решение за присъединяването на България – включително определянето на обменния курс – да бъде взето от Съвета на 8 юли.