„Фискалната дисциплина е крайъгълен камък на нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това трябва да остане непроменено“, заяви управителят Димитър Радев в ексклузивни коментари за Politico. „Процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби дългогодишния ни ангажимент към фискалната стабилност.“
Предишни разширявания на еврозоната често водеха до икономически бум и последващ спад в новоприсъединилите се страни. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ често са били твърде ниски за икономики с по-нисък дълг и по-висок потенциал за растеж от големите западноевропейски страни.
Макар най-фрапантният пример да е Гърция, подобни сценарии са се наблюдавали и в други страни от бившия източен блок. Но опасенията, че България ще започне да харчи безразсъдно, когато получи достъп до по-евтин дълг, са неоснователни, смята Радев.
„Напълно осъзнаваме, че присъединяването към еврозоната предполага възприемането на политическа рамка, предназначена за цялата зона“, каза той. „Решението е да се укрепят националните политики, особено във фискалната и структурната област, за да се осигури устойчивост при общ паричен режим.“
Миналата седмица Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха окончателното си одобрение за приемането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Така страната ще стане 21-вият член на валутния съюз. България се ангажира с тази стъпка още през 2007 г., но процесът бе забавен, включително заради инфлационния натиск след пандемията и руската инвазия в Украйна.
За да бъде допусната до еврото, средният темп на инфлация в България за периода април 2024 – април 2025 г. трябваше да е в рамките на 1,5 процентни пункта от нивата в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС. След като в началото на 2024 г. тя достигна 4% поради изтичане на антикризисни мерки, през април тя спадна до 2,7%, подпомогната от намаление на регулираните административни цени.
Въпреки това Брюксел отбелязва, че България продължава да е изправена пред предизвикателства по отношение на борбата с корупцията и независимостта на съдебната система.
Радев подчерта, че новият статут на страната няма да промени икономическата ѝ философия: „Ключовото предизвикателство не е дали можем да вземаме повече заеми, а дали оставаме ангажирани с разумното и ориентирано към растеж използване на дълга“, каза той.
Българската народна банка също ще претърпи сериозни промени. При режима на валутен борд инфлацията се контролираше основно чрез фискална и данъчна политика, а не чрез лихвени инструменти. Основните лостове на БНБ бяха изискванията за банкови резерви – в момента 12% – и нулевата лихва върху тях. След 2026 г. тези функции ще се прехвърлят към ЕЦБ, чиято задължителна резерва е само 1%. Това означава, че банките в България ще разполагат с повече средства за кредитиране. Само за година до април ипотечното кредитиране се е увеличило с 26%, а потребителското – с 14%.
Присъединяването към еврозоната премахва автоматичната фискална дисциплина на валутния борд и прави Пакта за стабилност и растеж – макар и вече по-гъвкав – крайна форма на ограничение. Въпреки че тези правила са заложени в националното законодателство, ЕЦБ посочва, че е нужен по-нататъшен напредък, за да се гарантира, че фискалният съвет на България ще упражнява ефективен контрол.
„Паричната политика е обща, докато фискалната остава национална“, посочи Радев, подчертавайки отговорността на всяка страна да се адаптира към условията на еврозоната.
България се присъединява към еврото в чувствителен момент, когато се обсъжда въвеждането на дигитално евро. Банкови асоциации в ЕС изразяват опасения, че то може да отслаби ролята на банките, особено в страни като България, където те са ключов източник на финансиране.
Радев отхвърли тревогите, но призна, че дигиталното евро изисква „стратегическо мислене в областта на плащанията и технологиите“. Той увери, че България активно участва в дискусиите относно дизайна на дигиталното евро и се застъпва за подход, който запазва финансовата стабилност и защитава личната неприкосновеност.
Опитът с валутния борд, според него, е ценен актив за страната: „Ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме намерение да преразглеждаме тази позиция“, каза той.







Новини - теми













Илин Димитров води листата на „Прогресивна България“ във Варна
Как Nomad Food Truck спечели титлата „Най-добър ресторант във Варна“
Куба остана без ток, часове по-късно земетресение 5.8 по Рихтер разтърси островa
Райони без вода днес във Варна
До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради
Рок легендите от Dire Straits Legacy акостират във Варна на 22 март
Предлагат двойно поскъпване на билетите за варненските музеи
Стефка Костадинова напуска БОК и влиза в политиката с ДПС
Събират опасни отпадъци във Варна в края на март - къде може да ги предадем
Владислав Горанов оглави листата на ГЕРБ–СДС във Варна
Раздадоха Оскари 2026: Пълен списък с победителите
Осигуриха нов пристан на гребната база „Сия Нейкова“ във Варна (снимки)
Напрежение сред шофьорите на линейки в Бургас заради глоби за превишена скорост
Дронове и ракети удариха американското посолство в Багдад
Д-р Илия Калчев, дм: Хирургичният робот Versius® дава реално подобрени перспективи в лечението на карцинома на простатата
БАБХ наложи карантина заради опасна болест по лозата
Датата на замразяване вече ще се изписва върху етикетите на размразеното месо
Възстановяват откраднатите кабели за осветление по бул. „Девня“ във Варна
Пролетна занималня с игри, творчество и технологии от 6 до 9 април във Варна
Прогноза за времето - 17 март
Осъдиха варненец за кражби на бензин и маркови маратонки от магазини










RSS Новини