Управителят на Българската народна банка очаква страната да запази политическата и фискалната си дисциплина, дори след влизането ѝ в еврозоната, което ще трансформира способността ѝ да взема заеми.

„Фискалната дисциплина е крайъгълен камък на нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това трябва да остане непроменено“, заяви управителят Димитър Радев в ексклузивни коментари за Politico. „Процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби дългогодишния ни ангажимент към фискалната стабилност.“

Предишни разширявания на еврозоната често водеха до икономически бум и последващ спад в новоприсъединилите се страни. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ често са били твърде ниски за икономики с по-нисък дълг и по-висок потенциал за растеж от големите западноевропейски страни.

Макар най-фрапантният пример да е Гърция, подобни сценарии са се наблюдавали и в други страни от бившия източен блок. Но опасенията, че България ще започне да харчи безразсъдно, когато получи достъп до по-евтин дълг, са неоснователни, смята Радев.

„Напълно осъзнаваме, че присъединяването към еврозоната предполага възприемането на политическа рамка, предназначена за цялата зона“, каза той. „Решението е да се укрепят националните политики, особено във фискалната и структурната област, за да се осигури устойчивост при общ паричен режим.“

Миналата седмица Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха окончателното си одобрение за приемането на еврото в България на 1 януари 2026 г. Така страната ще стане 21-вият член на валутния съюз. България се ангажира с тази стъпка още през 2007 г., но процесът бе забавен, включително заради инфлационния натиск след пандемията и руската инвазия в Украйна.

За да бъде допусната до еврото, средният темп на инфлация в България за периода април 2024 – април 2025 г. трябваше да е в рамките на 1,5 процентни пункта от нивата в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС. След като в началото на 2024 г. тя достигна 4% поради изтичане на антикризисни мерки, през април тя спадна до 2,7%, подпомогната от намаление на регулираните административни цени.

Въпреки това Брюксел отбелязва, че България продължава да е изправена пред предизвикателства по отношение на борбата с корупцията и независимостта на съдебната система.

Радев подчерта, че новият статут на страната няма да промени икономическата ѝ философия: „Ключовото предизвикателство не е дали можем да вземаме повече заеми, а дали оставаме ангажирани с разумното и ориентирано към растеж използване на дълга“, каза той.

Българската народна банка също ще претърпи сериозни промени. При режима на валутен борд инфлацията се контролираше основно чрез фискална и данъчна политика, а не чрез лихвени инструменти. Основните лостове на БНБ бяха изискванията за банкови резерви – в момента 12% – и нулевата лихва върху тях. След 2026 г. тези функции ще се прехвърлят към ЕЦБ, чиято задължителна резерва е само 1%. Това означава, че банките в България ще разполагат с повече средства за кредитиране. Само за година до април ипотечното кредитиране се е увеличило с 26%, а потребителското – с 14%.

Присъединяването към еврозоната премахва автоматичната фискална дисциплина на валутния борд и прави Пакта за стабилност и растеж – макар и вече по-гъвкав – крайна форма на ограничение. Въпреки че тези правила са заложени в националното законодателство, ЕЦБ посочва, че е нужен по-нататъшен напредък, за да се гарантира, че фискалният съвет на България ще упражнява ефективен контрол.

„Паричната политика е обща, докато фискалната остава национална“, посочи Радев, подчертавайки отговорността на всяка страна да се адаптира към условията на еврозоната.

България се присъединява към еврото в чувствителен момент, когато се обсъжда въвеждането на дигитално евро. Банкови асоциации в ЕС изразяват опасения, че то може да отслаби ролята на банките, особено в страни като България, където те са ключов източник на финансиране.

Радев отхвърли тревогите, но призна, че дигиталното евро изисква „стратегическо мислене в областта на плащанията и технологиите“. Той увери, че България активно участва в дискусиите относно дизайна на дигиталното евро и се застъпва за подход, който запазва финансовата стабилност и защитава личната неприкосновеност.

Опитът с валутния борд, според него, е ценен актив за страната: „Ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме намерение да преразглеждаме тази позиция“, каза той.