56,3% от гражданите смятат, че България трябва да продължи интегрирането си в Европейския съюз ЕС, 64,3% от бизнеса – също.

46,5% от гражданите напълно или по-скоро одобряват влизането на България в еврозоната, 46,8% по-скоро или изобщо не одобряват, а 6,7% не могат да преценят. По отношение на бизнеса процентът на одобрение е 66,3%, 33,6% по-скоро или изобщо не одобряват, 0,1% не могат да преценят.

Това стана ясно по време на брифинг в Министерство на финансите (МФ), на който социологът от „Алфа рисърч" Боряна Димитрова представи основни акценти от национални представителни проучвания и качествено изследване за нагласите на граждани и бизнес „Присъединяване на България към еврозоната" (април – май 2025).

Двете социологически проучвания, направени до момента, показват нагласите на гражданите и на бизнеса по отношение на въвеждането на единната европейска валута.

Преди това финансовият министър Теменужка Петкова отбеляза, че на 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) излязоха с конвергентни доклади с положителна оценка. „България отговаря на всички критерии за присъединяване на България към еврозоната. Очакваме на 8 юли Съветът на ЕС да вземе окончателно решение за членството на България в еврозоната", каза тя.

Резултатите от социологическите проучвания показват, че 35% от гражданите са на мнение, че ефектите от въвеждането на еврото в България в краткосрочен план ще бъдат положителни, 55,9% смятат, че бъдат отрицателни, а 9,1% не могат да преценят. Според 53,2% от бизнеса в краткосрочен план ефектите от въвеждането на еврото в страната ще са положителни, 39,4% смятат, че ще бъдат отрицателни, 7,4% не могат да преценят.

В дългосрочен план, обаче, картината изглежда по-различна. 48% от гражданите смятат, че ефектите от въвеждането на еврото в България в дългосрочен план ще са положителни, 39,1% са на мнение, че те ще са отрицателни, 12,9% не могат да преценят. 60,5% от бизнеса смята, че ефектите ще бъдат положителни, 35,1% - че ще бъдат отрицателни, 4,4% не могат да преценят.

Притесненията в краткосрочен план, обърна внимание социологът, са породени от икономически притеснения, но и от някои манипулативни твърдения или липса на информация. „Притесненията в краткосрочен план са налице, те са и ефектът, който е концентрирал тези притеснения след изявлението на президента", добави Димитрова.

Най-важните позитивни ефекти за гражданите са удобство при пътуване и разплащане в чужбина (според 61,1%), хората няма да губят от обмяната на левове в евро и обратно (според 44,3%), улеснена търговия с другите с другите европейски държави (според 33,8%), парите в банките ще бъдат сменени в евро безплатно (според 21,8%), България ще затвърди европейската си принадлежност и няма да бъде оставена в друга зона на влияние (според 19,3%). „Още тук прави впечатление, че е ниска степента на информираност, че парите в банките ще бъдат обменени безплатно", посочи социологът.

Позитивните ефекти от въвеждането на еврото според бизнеса са намаляването на транзакционните разходи (според 39,2%), увеличаване на интереса за инвестиране в България (според 38%), подобряване конкурентоспособността на бизнеса (според 28,8%), намаляване разходите за привличане на чуждестранни партньори (според 26,8%) и намаляване на лихвите по кредитите (според 26,2%).

Гражданите посочват и очакваните негативни ефекти. Според 65,5% от тях ще се повишат цените на стоките 59,4% смятат, че ще се увеличи инфлацията, 55,9% мислят, че ще има риск от измами и/или изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци. Според 48% ще е трудно за хората да се ориентират в новите парични средства, а 39,3% вярват, че ще намалеят заплатите и/или пенсиите на хората.

От бизнеса пък отбелязват следните притеснения: ще се увеличат цените на стоките ни (според 42,8%), ще се увеличат разходите за работна ръка (според 38%), ще се увеличат цените, на които купуваме суровини (според 35,4%), ще е много трудно за микробизнеса да се адаптира (според 30,4%), ще е трудно превалутирането на цените (12,6%).

Хората, които в най-голяма степен подкрепят присъединяването на България към еврозоната, са тези в по-млада и средна (активна) възраст, не само в София, но и в областните центрове, както и хора, които работят в модерни индустрии, в които виждат своите перспективи за работа, за развитие, за доходи.

Страховете са съсредоточени основно при по-възрастните хора и най-вече при самотните възрастни хора, при хора с увреждания при по-високите възрастни групи, както и при хора в средна възраст със средно образование, които са много активни потребители на социалните мрежи.

Бизнесът, който изпитва притеснения, е микробизнесът.

От социологическите проучвания стана ясно, че 51,2% от българите са използвали евро през последната година. При бизнеса 67% отговарят, че са използвали евро при разплащане с партньори, контрагенти, клиенти.

На въпроса „Ако трябва да продадете свой апартамент, къща, поземлен имот, кола или др., в коя валута бихте обявили цената?", 51,6% от хората отговарят „в евро".

Социологът посочи, че по преки или косвени наблюдения 69% от хората, които пътуват в страни от ЕС, казват, че в страните от еврозоната се живее по-добре.

„Едно е безспорно ясно от двете проучвания и това е, че в дългосрочен план преобладаващата част от българското общество категорично заявява, че ползите от членството на България в еврозоната са много ясни и категорични. Това е изключително важен знак", каза финансовият министър и увери, че правителството работи изключително в посока да предостави на гражданите обективна информация.

Попитана тя ли е предложила Горица Грънчарова-Кожарева за член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), Петкова не даде конкретен отговор, а заяви, че всичко е съгласно правилата и след като министърът е принципал, очевидно е със съгласието на министъра. „ББР има правила, на база на които извършва този тип дейности", допълни Петкова.

Приходите безспорно бележат ръст. Вярвам, че колегите в НАП и в Агенция „Митници" са на своите места и те ще свършат своята работа максимално професионално, така че да можем да направим възможно изпълнението на приходите за 2025 г., коментира още финансовият министър.