България е сред най-гористите държави в Европа – почти 39% от територията ѝ е покрита с гори. Това природно богатство изисква отговорно и научнообосновано управление, но реалността на терен често се разминава с добрите практики. Проблемите с остарялото оборудване, липсата на кадри и лошата инфраструктура превръщат дърводобива в тежък и неефективен процес, който нанася сериозни щети както върху горските пътища, така и върху самата гора.

Специалисти от бранша алармират, че вместо научнообосновани лесовъдски сечи, често се прилага примитивен подход с ниска култура на ползване, при който гората остава в състояние „като след война“. В същото време, дърводобивът е традиционен отрасъл в България, който в миналото е бил технологично развит. През втората половина на XX век страната ни беше сред водещите в Европа с въвеждането на въжени линии, трактори и горски системи. Преходът обаче унищожи значителна част от натрупания ресурс.

Промяната обаче е възможна и тя вече започва. Все повече примери показват, че механизацията на сектора може да върне устойчивостта и ефективността в управлението на горите. В Западна Европа над 90% от дърводобива се извършва с модерна техника, според изследване на University of Eastern Finland. Подобна посока следват и някои български фирми – макар и с трудности.

Макар и единици, и в България има компании, които вече използват харвестъри и форвардери – машини, които едновременно повалят, кастрят и разкройват дървесината, и я транспортират без щети за околната гора. Собственикът на една от тях Ивайло Петров, обучен във Финландия и в БАН, работи с вдъхновение и грижа към природата. Друга фирма пък не само добива дървесина с високотехнологично оборудване, но и инвестира в залесяване и почвоподготовка, затваряйки целия горски цикъл.

Предимствата на механизирания дърводобив не са само в производителността. Машините намаляват риска за работниците, осигуряват прецизност, записват всяка операция (което ограничава незаконната сеч) и щадят оставащия дървостой. Друго ключово предимство са и ниските експлоатационни разходи.

Изследвания сочат, че харвестърите са сред най-ефективните средства за борба с вредители като корояд-типограф, унищожил гори във Витоша. Редовните сечи също правят гората по-устойчива на пожари – критично важно в условията на климатични промени и зачестяващи горски бедствия.

Механизацията обаче изисква сериозни инвестиции – както в техника, така и в хора. Цялостна система с харвестър и форвардер струва значително, а необходимостта от добре обучени оператори и поддръжка на горската инфраструктура остава предизвикателство.

От решаващо значение е държавната подкрепа. Министерството на земеделието и храните вече прави плахи стъпки в тази посока, но е необходимо последователна политика и стратегическа визия. Ако искаме да опазим горите на България и същевременно да развием устойчив и печеливш отрасъл, е време дърводобивът у нас да влезе в XXI век – с наука, технологии и уважение към природата.