Един от най-опитните филмови критици в България за фестивалите по света, Варна като прозорец към него и нуждата от човещина в киното

Проф. Божидар Манов е изключителна фигура в българската и международна филмова критика. С опит от стотици фестивали по целия свят, той не просто гледа филми — той ги преживява, анализира и поставя в контекст.

Той е артистичен директор на 21-вото издание на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна, което ще се състои 12 до 20 юни 2025 г.

Божидар Манов е бил на стотици кинофестивали в 89 географски точки по целия свят. Но първият му фестивал е именно Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми – и то в годината на неговото създаване, 1965-а. Тогава днешният артистичен директор на фестивала е още студент, а спомените му са като за световно значим кинофорум. И наистина – Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми тогава носи най-високата международна категория „А“, присъждана от FIAPF.

– Професоре, Вие сте бил на много кинофестивали. Колко точно са и можете ли да ги изброите?

Ами, направих си лична рекапитулация. Излязоха 89 различни географски точки, свързани с кинофестивали. На някои, като Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, съм бил десетки пъти. Само в Берлин — 25, в Кан и Карлови Вари — над 20-30 пъти. На други — само по веднъж-два, като в Палм Спрингс, Бусан, Алмати, Техеран...

– Тоест, говорим за 89 локации, но стотици пъти на фестивали?

Да, стотици пъти.

– А кое е най-екзотичното място, където сте бил?

Насън! Сънувах, че съм на кинофестивал, в странна обстановка с непознати хора и пейзажи. Сякаш траеше часове. Но както знаем, сънищата са секунда време – усещани в забавен каданс.

– От кога помните фестивала във Варна?

Още като студент. За първи път попаднах на голям международен форум именно тук. Настаниха ме на Златни пясъци, а прожекциите бяха в Двореца на спорта. Нямаше го още Фестивалният и конгресен център.

Фестивалът имаше категория „А“ от FIAPF – най-високото международно признание. За зрителите това беше прозорец към света — филми от Запада, от САЩ, Австралия… И всичко това – при нас!

– Какви вълнуващи срещи си спомняте?

Помня кръглите маси и пресконференции с критици от цял свят – Великобритания, САЩ, Австралия... Бяха митични фигури за мен като млад журналист. По-късно и аз станах вицепрезидент на FIPRESCI — на Генералната асамблея в италианския Сен-Винсен. За мен това беше голямо признание.

– А кои филми Ви останаха в паметта?

„Щамът Андромеда“. Полуреалистичен, полуфантастичен филм за епидемия. Тогава изглеждаше фантазия, но после дойдоха птичи грип, луда крава, ковид...

През 2020 г. на 29 февруари закрихме Берлинале, кацнах със самолета от Берлин и на 1 март се оказах в карантина. Изкуството понякога усеща сянката преди да дойде.

– Може ли страхът от екрана или сюжетът да се материализират в действителността?

То би било малко натрапчиво и пресирано, но добрите филми, изключвам конкретно „Щамът Андромеда“,са в някаква степен прозорливи. Не е единствен случай, когато филмов сюжет или филм, който е на ръба на реалността и фантазията, много скоро да се потвърди в житейската практика.

Има някаква изпреварваща интуиция, която впрочем винаги присъства при талантливите хора. Писатели, художници, музиканти, кинематографисти. Едно изпреварващо усещане за сянката, която приближава към нас. И някога това се потърждава, уви не само с добри, а и с лоши събития.

Но киното е, както знаем, един магически фокус. Всичко на екрана, ако спред тока, мигновенно изчезва. Следователно, това не е една истинска реалност, но доброто кино със сериозни хуманни идеи и високо професионално майсторство, наистина има масово убедително въздействие върху зрителите. И не случайно много хора съпреживяват филмовите сюжети като собствено битие.

– Какво очаквате от тазгодишното издание?

Да бъде екран на човещината. Днес най-много ни липсва доброжелателност — не лозунг, а реално отношение.

Самото създаване на Международното червенокръстко движение е белязано и обречено от чистия хуманизъм. 1856 година известният бизнесмен и интелектуалец Анри Дюнан организира първата акция, която е раждането на Червенокръсткото движение. След известната битка при Солферино, на бойното поле остават хиляди, може би десетки хиляди убити или тежко ранени. И дни наред това е едно поле от измиращи хора, едно поле на унищожението. И тогава Анри Дюнан организира хора, доброволци от съседните околни села, да помогнат и да изнесат ранените, за да се погрижат за тях във военните лазарети. Или поне да погребат мъртвите, за да се пресече тази опасна ситуация - заразата.

Фактически след тази акция на Анри Дюнан не случайно той става бащата на Червенокръското движение.

Хуманизъм, неутралност - червенокръстката идея няма врагове и приятели, тя работи за човека. В този случай тази неутралност е придружена с безпристрастност, както пише и Дебелянов –„Мъртвият не ни е вече враг“.

Тези качества, които трябва да притежават не само двигателите на червенокръстката идея, а всички редови хора, които се включват в подобни акции. Да притежават усещането за неизбежната човещина.

Аз дори си позволявам известният универсален международен термин хуманизъм да го изговарям на български. Ами това е човещина.

Трябва да се проявява човещина.

И то не само на бойното поле. Както добре знаете, с десетилетията и към днешна дата Червенокръсткото движение се занимава с екологични проблеми, със замърсяване на природата, с внезапни природни катастрофи, вулкани, наводнения, ужасяващите летни горски пожари, когато изчезват цели села и градове. В това, което се случва при масовите епидемии, тъкмо тогава хората с червенокръстката лента, хората на дълга, на своята преданост, пренебрегвайки собственото си здраве, под заплаха за собственият си живот, да влязат в огнището на поражението и да спасяват ранени, да измъкват хората от ноктите на смъртта.

Защото точно това е хуманизмът, казано по български – човещината. Да превъзмогнеш егоизма си, за да помогнеш на другите край теб.

И в този смисъл Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми не само изповядва този девиз, той го осъществява чрез всичките си възможни прожекции на екрана.

Аз силно вярвам, че тази 60-годишнина от създаването на фестивала през 1965 година, и повторното му възкресяване преди 11 години, когато се възстанови по инициатива и с усилията на Областния съвет на Червения кръст във Варна и лично на тогавашния председател Илко Раев, с подкрепата на Националния съвет на Българския Червен кръст, на Медицински университет Варна с ректор тогава проф. Красимир Иванов, с подкрепата на съседни червенокръстки организации в Балканските страни, в това число и представители на Червения полумесец, ще бъде празник за хората.

Един от неофициалните девизи на Червенокръсткото движение е, забележете – кръвта навсякъде е червена.

Защото там няма национална идентичност, която се различава по нещо. Езикова, верска, религиозна, всичките тези разслоения на човешката общност, на милиардите хора по планетата, в крайна сметка нямат значение, защото в едно човешко тяло циркулира червената кръв на живота.

Не забравяйте — Червеният кръст възниква от акт на състрадание след битката при Солферино. Днес също имаме нужда от милосърдие — независимо от религия, раса или нация.

Както казва неофициалният девиз на Червения кръст:

„Кръвта навсякъде е червена“.

Защото всички сме хора.