Бащата на кмета на Варна, Рубин Бисеров Коцев, изпрати отворено писмо до медиите и варненската общественост, в което се извинява за неприемливото си поведение по време на протест на 1 юни на подхода към Морската градина. Протестът беше част от националната инициатива "Ангелите на пътя", в памет на загиналата в катастрофа Сияна.

В писмото Коцев заявява, че съжалява за грубите думи, които е изрекъл в състояние на афект, и подчертава, че поведението му е било „недопустимо и непривично“ за него. Той посочва, че през годините е помагал на хора, пострадали в пътни инциденти, и болката на близките на жертвите не му е чужда.

Коцев твърди, че не е бил наясно с характера на протеста, когато се е доближил до участниците, и смята, че неговото присъствие е било възприето като провокация заради това, че е баща на кмета на Варна и собственик на имот в местността „Салтанат“.

По думите му, протестът е преминал в политически контекст заради участието на активисти на партия „Възраждане“, които, според него, са отправяли обидни квалификации към него и съпругата му още преди самата конфронтация.

Рубин Коцев се обръща лично към Николай Попов – бащата на Сияна – с уважение и съчувствие:

Като общество, никога няма да забравим Сияна и загиналите по пътищата деца, защото тя стана символ на последната преляла капка. А, като баща Ви моля да простите емоционалния ми афект и последвалите реплики, и да повярвате в искреността ми.

Вижте цялото писмо:

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Рубин Бисеров Коцев





Уважаеми представители на медиите,

Уважаеми съграждани,

Уважаеми г-н Попов,



Обръщам се към варненската общественост с молба да бъда извинен за непристойните думи, които изрекох в състояние на афект по време на протеста на 1 юни на подхода към Морската градина.

Последвалата конфронтация с протестиращите даде път на силни емоции и от двете страни, които доведоха до това да изрека думи, които са не само несъвместими с духа на протеста, но и непривични за мен като личност.

През годините, без да афиширам, помагах на много хора и семейства в беда, включително на Светлозар Ботев и Людмил Стойчев след автомобилните катастрофи, в които те, Слава Богу, оцеляха, макар и инвалидизирани за цял живот.

Затова ми позволете да твърдя, че болката на близките на загиналите в катастрофи по българските пътища, не ми е чужда. Именно поради тази причина заявявам отговорно и съзнателно, че поведението, което демонстрирах и думите, които казах, са недопустими.

Извинявам се на скърбящите роднини за тях сърдечно и безусловно.

Но моля също така да чуете и моята страна от историята.

Нямах предварителна представа каква е причината за протеста и че той се провежда под егидата на „Ангелите на пътя“. Съответно опитах да изясня с демонстрантите защо припознават лично мен като обект на конфронтация. Дали защото съм баща на кмета на Варна или защото съм собственик на имот в местност „Салтанат“, дали от политически опортюнизъм или с ясна умисъл – не можех да определя. Но е факт, че те знаеха кой съм аз, а аз не знаех кои са те. Това постави взаимодействието ни на съвсем различна от темата на протеста плоскост.

Едва в процеса на конфронтацията, осъзнах, че протестът всъщност носи политическо измерение, тъй като голяма част от демонстрантите бяха кариерни членове и активисти на партия „Възраждане“, като г-жа Мария Димитрова, бивш общински съветник от „Възраждане“ и г-жа Полина Костадинова, бивш кандидат-депутат, също от „Възраждане“.

Още преди тонът да се изостри, бях наричан от тях с изключително обидни думи и епитети, които намирам за неестествени за мирни демонстранти, почитащи паметта на загиналите по пътищата наши съграждани. Като съпруг, счетох, че е мой дълг да защитя своята чест и тази на съпругата ми от 40 години. Не с думите, които изрекох, но със сигурност и не като сведа глава и се примиря с грозните и агресивни нападки, граничещи с хулиганство, които бяха отправени към мен и съпругата ми.

В дните преди протеста бях заплашван вербално и физически от непознати за мен лица. Това в никакъв случай не оправдава поведението ми, но със сигурност обяснява изострената ми реакция на проявената срещу мен и съпругата ми словесна агресия.

Оставам на властите да определят дали има връзка между тези инциденти и събитията от 1 юни. И използвам случая да се обърна директно към г-н Николай Попов.

Г-н Попов,

Споделям мъката Ви, както всеки български гражданин. Аз също съм родител и не мога да си представя какво е да се случи най-страшното в едно семейство.

Проследих бдението, което организирахте пред Народното събрание в София и Ви поздравявам за начина, по който почетохте паметта на загиналите. Той се различаваше драстично от начина, по който аз бях въвлечен в справедливия, но за съжаление, политизиран протест във Варна.

Бъдете сигурен, че споделям кредото Ви. Плакатите, които държаха демонстрантите в ръцете си, не са просто хартии, а съкровен спомен и символ на несправедливостта, която почерни толкова много български семейства.

Като общество, никога няма да забравим Сияна и загиналите по пътищата деца, защото тя стана символ на последната преляла капка. А, като баща Ви моля да простите емоционалния ми афект и последвалите реплики, и да повярвате в искреността ми.



С уважение,

Рубин Бисеров Коцев