Проучването на агенция „Тренд“, поръчано от в. „24 часа“, показва, че над 80% от българите смятат, че четенето на книги е важно. Изследването, проведено между 12 и 18 май 2025 г., е реализирано чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст над 18 години.

83% от българите определят четенето на книги като важно.

В същото време 43% от анкетираните признават, че през последната година не са прочели нито една книга.

Този дял расте с възрастта и достига близо 50% сред хората над 70 години, докато сред висшистите е значително по-нисък.

Само 9% от българите са прочели повече от 10 книги за последната година. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.

Основната причина за това, че 43% не са чели книги, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%). Най-силно изразена липсата на интерес е сред младите под 30 години.

Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%). Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани.

Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.

Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).

Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.

Почти една трета (30%) от българите не четат изобщо книги. Това са предимно възрастни, с по-ниско образование и жители на селата.