Световните ледени покривки са на път към неконтролируемо топене, което може да доведе до покачване на морското равнище с метри и „катастрофална“ миграция далеч от бреговете — дори ако успеем да ограничим глобалното затопляне до 1,5 °C над прединдустриалните нива, предупреждава ново изследване.

Международен екип учени анализира данни от спътникови наблюдения, климатични модели и палеоклиматични записи, за да определи „безопасната граница“ на затопляне, при която ледът в Гренландия и Антарктика би останал стабилен. Резултатите рисуват мрачна картина, предаде CNN.

Днес светът вече е затоплен с около 1,2 °C, но дори това ниво на затопляне е достатъчно да предизвика ускорено отдръпване на ледовете и значително покачване на морското равнище. Ако глобалните емисии продължат без промяна, до 2100 г. може да се достигне затопляне от до 2,9 °C, при което процесът ще се ускори допълнително.

Ледените покривки на Гренландия и Антарктика съдържат достатъчно прясна вода, за да повишат морското равнище с около 65 м—макар че това е дългосрочен сценарий, той илюстрира мащаба на риска. От 1990 г. насам загубата на лед се е учетворила, като в момента се топят около 370 млрд. тона лед годишно. Темпът на покачване на морското равнище се е удвоил през последните 30 години и ледените покривки са доминиращият фактор в този процес.

Според авторите на изследването, публикувано в Communications Earth and Environment, затопляне от 1,5 °C също няма да предотврати бързото отдръпване на ледовете и свързаното с него необратимо покачване на морското равнище. Дори при затопляне с 1 °C над прединдустриалното ниво светът трябва да се подготви за многометрово покачване в следващите векове.

„При 1,5 °C вие не забавяте значително покачването на морското равнище — напротив, виждате ускорение“, коментира глациологът Крис Стоукс от Университета Дърам. По оценки на екипа моретата могат да се покачват с до 1 см годишно, или около 1 м на век, което би довело до масова миграция по крайбрежните зони — мащаб, невиждан от съвременната цивилизация.

Най-голямата несигурност остава къде точно се намират критичните „тригерни точки“, след които отдръпването на ледовете ще стане лавинообразно. Ранните модели смятаха, че ледът на Гренландия ще се дестабилизира при около 3 °C затопляне, но новите данни сочат, че опасността настъпва при едва 1,5 °C.

„За да предотвратим бърз колапс на една или повече ледени покривки, трябва да ограничим затоплянето до около 1 °C над нивата от прединдустриалния период“, заключават учените. Това обаче изисква драстично намаляване на изкопаемите горива — сценарий, който в момента изглежда малко вероятен.

„Вече наблюдаваме някои от най-лошите сценарии на загуба на лед — много малко видими признаци ни дават надежда“, допълва Стоукс. „Абсолютно най-добрият случай би бил бавно и стабилно покачване на морското равнище.“

Въпреки това, изследването подчертава, че всяка допълнителна десета от градус на затопляне води до влошаване на последиците. „Ограничаването на затоплянето до 1,5 °C ще бъде голямо постижение и трябва да остане наша цел, но то само по себе си няма да спре топенето на ледените покривки и покачването на морското равнище“, посочват учените.