От началото на годината до днес при пътнотранспортни произшествия в България са загинали 133 души – с 6% повече спрямо същия период на миналата година. Това сочат данни, представени от Института по пътна безопасност, който алармира за липсата на реален напредък по един от основните приоритети на правителството – безопасността на движението.

Според експертите приетата от Министерския съвет работна програма в тази област не предлага конкретни и измерими мерки за ограничаване на риска от ПТП. От 43-те предложени действия нито едно не е придружено от ясна цел, индикатори за успех или конкретен срок. В документа доминират абстрактни формулировки като „повишаване“, „намаляване“, „стимулиране“, които според Института нямат стойност без количествени показатели и срокове за изпълнение.

„Крайният резултат при управлението на безопасността по пътищата се измерва в конкретни числа, за да може да се оцени ефективността на мерките“, подчертават от организацията.

Критика търпи и фокусът на програмата – 16 от мерките са свързани с обучения, родителски срещи и педагогическа подготовка, заложени в дългосрочната стратегия за развитие на безопасността на движението по пътищата (БДП) до 2030 г. Според Института обаче реалните резултати от подобни инициативи ще бъдат видими най-рано след 2040 г.

Още по-притеснително е, че само пет мерки са насочени към повишаване на контрола по пътищата – и те са описани с пожелателни термини като „засилен“ или „съвместен контрол“, без да се отчитат техническите и кадрови възможности на контролните органи.

Наказателните мерки към нарушителите също не се отличават с иновативност – предложени са добре познатите санкции като отнемане на контролни точки, които се прилагат след всяка тежка катастрофа с обществен отзвук.

„Резултатите от тези действия обикновено са краткотрайни, а дългосрочният ефект е съмнителен“, посочват от Института.

Скептицизъм буди и предложението за създаване на ново звено за разследване на тежки пътни инциденти. Според експертите разследването и сега се извършва от специализираните органи – Националната следствена служба, разследващи полицаи и прокуратурата. „Липсата на анализ на вече съществуващи разследвания не оправдава създаването на нова структура“, твърдят от Института и напомнят, че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ вече има правомощия да събира и анализира данни по темата.

Особено остра е критиката към част от мерките, свързани с образованието. Като пример се посочва 36-та мярка от програмата – създаване на „хранилище за материали и добри практики“ за преподаване на БДП. „Ако това е приоритет на правителството в борбата с войната по пътищата, значи вече сме я загубили“, заключават от Института.