Над 51% от българите над 12-годишна възраст – или около 2.8–2.9 милиона души, копират за лична употреба аудиовизуално съдържание, защитено с авторски права. Това показва национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено по поръчка на МУЗИКАУТОР и финансирано от Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC).

Най-често копираният тип съдържание е музиката, следвана от видеоклипове, снимки, книги, статии и филми. Младите до 29 години преобладават сред потребителите, които копират музика и видео, докато хората на възраст между 30 и 65 години предпочитат да запазват текстови и визуални материали.

Смартфоните са най-използваното средство за частно копиране, следвани от компютри, USB памети и облачни услуги. Според проучването, копирането е регулярна практика, а най-често копирани са снимки, музика и филми.

Финансовите щети за притежателите на авторски права от тази практика се оценяват на приблизително 27.9 млн. лева за последната година. Липсата на действащ компенсаторен механизъм поставя България в изолация – страната остава единствената в ЕС, която все още не е въвела ефективна система за частно копиране.

Изследването е проведено в две фази: първата обхваща 1093 души над 12-годишна възраст в цялата страна, а втората – 1170 души, които са копирали съдържание през последната година.

Нагласите на българските потребители по темата не се различават значително от тези в останалата част на Европа. Разликата е, че в ЕС вече съществуват добре разработени механизми за компенсиране на авторите, които не натоварват крайния потребител.

Франция е сред страните с утвърден модел. Там организацията Copie France разпределя 75% от приходите от частно копиране директно към авторите, артистите и продуцентите. Останалите 25% се инвестират в културни събития – концерти, фестивали, театри, изложби и нови творчески проекти.

Какво представлява частното копиране?

Частното копиране е законово признато право, което позволява на физическите лица да създават копия на защитени произведения – музика, филми, книги, снимки и др. – за лична употреба, без да се изисква предварително разрешение от носителя на правата. Единственото условие е съдържанието да не се използва с търговска цел и да не се разпространява публично.