Конклавът, който ще се проведе следващата седмица с цел да бъде избран наследник на папа Франциск като глава на 1,4 милиарда католици по света, е тържествено събитие, пропито с вековни традиции.

Но далеч от Сикстинската капела, където кардиналите ще гласуват при закрити врати, хората по света залагат кой ще бъде следващият папа. От парични залози в уебсайтове до онлайн игри и неформални облогове между приятели и семейства – популярността на гадаенето и хазарта около бъдещето на папството нараства, предава Асошиейтед Прес.

В Обединеното кралство интересът към залаганията за нов папа изпревари този към Лига Европа и шампионата на Формула 1, споделят от водеща платформа за анализ на коефициенти в спортове, събития и други пазари за залагания. Стотици хиляди души от около 140 държави са посетили платформата, за да преценят шансовете на всеки кардинал да стане следващият папа. Особен ентусиазъм има в Обединеното кралство, Ирландия и Съединените щати.

Очаква се интересът да скочи, щом конклавът започне в сряда.

Залаганията на избори, папски конклави и други глобални събития са почти традиция в Обединеното кралство. Но в Съединените щати подобни залози са незаконни. От водеща компания за спортни залози заявиха, че няма да приемат залози за папския избор.

В Италия залаганията на избори за папа – както и на всички религиозни събития, са забранени. Все пак някои римляни си разменят приятелски облогове – например по 20 долара на любим кардинал, като губещият обещава да почерпи с вечеря или пица.

Въпреки че много хора възприемат залаганията и игрите като забавление, експерти по зависимостите изразяват тревога.

Проучване, публикувано миналата есен, показва, че 10% от младите мъже в САЩ показват симптоми на проблемно хазартно поведение – тревожна тенденция, наблюдавана и в други страни.

А що се отнася до залаганията около папството, някои критици изразяват и религиозни опасения. Католическото учение не определя хазарта като грях, но Катехизисът предупреждава, че „страстта към хазарта рискува да се превърне в робство“. В него се казва, че хазартът става „морално неприемлив“, ако застрашава прехраната на човек.