Политбюро потвърди плановете си за ускорено емитиране на държавен дълг, облекчаване на паричната политика и подкрепа за работодателите с цел запазване на работни места. Тези мерки идват на фона на растящото напрежение в търговските отношения със Съединените щати.
В отчета не се споменава за допълнителни бюджетни разходи извън вече одобрените през март.
Нови мерки ще се въвеждат своевременно, в зависимост от развитието на обстановката. Китай възнамерява да увеличи дела на средствата за осигуряване при безработица, които могат да бъдат върнати на компании, силно засегнати от митата, в опит да стабилизира пазара на труда.
Пекин също така ще понижи лихвените проценти и изискванията за задължителни резерви на банките своевременно, както и ще насърчи потреблението в сектора на услугите.
Китайската икономика отчете растеж от 5,4% през първото тримесечие – над очакванията, но анализаторите предупреждават за възможен рязък спад през следващата година. Високите американски мита се очертават като най-сериозната заплаха за втората по големина икономика в света от десетилетия насам.
Същевременно, президентът Доналд Тръмп и министърът на финансите Скот Бесент възприеха по-умерен тон тази седмица, като заявиха, че тарифите са неустойчиви и намекнаха за възможна деескалация на напрежението.
Пекин призова Вашингтон да премахне митата, за да се създаде пространство за преговори, като същевременно въведе някои изключения за американския внос от своя пакет от контрамита с обща ставка до 125%.
Президентът Си Дзинпин е на обиколка в Югоизточна Азия, докато други китайски официални лица засилват дипломатическите си контакти със САЩ в отговор на търговската офанзива. Пекин също така заплашва със санкции държави, подкрепящи позицията на Вашингтон.
Вътре в страната правителството се ангажира да подкрепи износителите, които се опитват да насочат продукцията си към вътрешния пазар – послание, което анализаторите тълкуват по-скоро като политически сигнал, отколкото като реална икономическа стратегия. Целта е да се подчертае националната гордост и устойчивостта на фона на американския натиск.
Въпреки дипломатическите усилия, китайската икономика навлиза в търговската война по-уязвима от всякога – с рискове от спад в глобалното търсене, дефлация, забавен растеж на доходите и продължаваща криза на пазара на недвижими имоти.
Китай си е поставил амбициозна цел за годишен растеж от около 5% до 2025 г., но според анализатори тази цел става все по-трудно постижима на фона на ескалиращите мита.
Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на китайската икономика до 4% за тази и следващата година – спад съответно с 0,6 и 0,5 процентни пункта спрямо прогнозата от януари.