Как са проектирани някои от основните булеварди във Варна и какви жертви е коствало построяването им, къде намира място лозунгът „Не щем места по-далеч от зоната на чайките", как варненци са отчуждавани от домовете им и отговори на още ред въпроси дава докладът на Окръжното дружество във Варна за развитието и усъвършенстването на градоустройствените решения от архитектите, от 26 декември 1975 година. Документът, притежание на Държавен архив-Варна, представя работата на дружеството през 60-те и 70-те години на миналия век, както и предизвикателствата, пред които се изправя града заради бързото нарастване на населението.

Ето и по-любопитните откъси от доклада:

„Плановото развитие на нашия град бе поставено с одобряването на генералния му план. Това се случи през м. декември 1955 г. Града тогава наброяваше 126 000 жители, а се предвиждаше през 1980 г. да нарасне на 180 000. Това население обаче бе постигнато вместо за 25 за 10 г. Този факт не бива да си го обясняваме със склонността на варненци към бързо размножаване. Напротив, той е може би на едно от последните места в страната по този показател. „Демографският взрив", както обичат да се изразяват икономистите се дължи преди всичко на икономически, социални, природни и естетически фактори. Един анализ в това отношение показва, че Варна е единствения град в страната откъдето не изтича население към други градове, с изключение на София, но това се компенсира с преселващи се от София във Варна. С други думи Варна е обичан и предпочитан град. Не вярвам и присъстващите тук да са на друго мнение. Но тази обич доведе именно до това бързо нарастване на населението му и от там се стигна до необходимостта през 1965 г. да се започне ревизия на генералния план."...

Държавен архив - Варна

"Още в началото се сблъскахме с дилемата – какво ще бъде населението на Варна през 1990 г. Но преди да се говори за перспективно население трябваше да се знае съществуващото.

Ровеха се регистри, избирателни списъци, някой предложи да се установи колко хляб се изяжда през лятото и зимата, и от там броя на постоянното и временно пребиваващо население. Арх. Бойчев обаче използва един момент на криза в снабдяването с прах за пране. Взе данните от ОФ, който снабдяваше населението с купони и получи точно действителния му брой. Безпредметни останаха електронно-изчислителните машини и всякакви други методики. Въоръжени с тези неоспорими данни ние вече доказвахме пред ДКП настоящето и бъдещето население на гр. Варна. Преброяването обаче през 1975 г. ни изигра лоша шега. Съществуващото население на гр. Варна излезе 234 000 души или с 33 000 по-малко от данните получени от методиката „Синпро" или „Алка". И така претърпяхме крах с купоните за прах. Бяхме жертва на приятелски и роднински връзки: по тази линия са били раздадени значителен брой купони."

„Докато към 1956 г. се строяха средно по 200-250 жилища и то предимно по стопански начин, а жилищните кооперации се брояха на пръсти, то с всяка година темповете се удвояваха, за да стигнат до наши дни до 3500 – 4000 броя и то предимно конфекция и предимно панелно, но за това по-късно ще стане дума. Проблемът беше места т.н. „петна" и то в града, и то в централната част – периферията се предпочиташе, ако граничи с морската градина. Кооперациите се движеха под лозунга „Не щем места по-далеч от зоната на чайките". Казармения район не се харесваше, а за Рупи дума да не става. Независимо от тези настроения направихме ид. застроителни планове на целия град – на всичките 29 микрорайона. Не остана архитект в проектантската организация, който да не опита възможностите си в областта на градоустройството. Заляхме града с блокове, детски домове, пробиви и паркове. Па като се надигна тая малоетажна, дребнособственическа стихия, като се разбръмча кротко съществуващото дотогава население – същински пчелен кошер. Иди им обяснявай що е „снос", икономически ефект, етапен план и т.н. Заваляха жалби, жалби и закони. Беше по време на изборите. Временно преустановихме обявяването на плановете, да не тревожим хората, току виж се настроят опозиционно и провалят изборите. Но изборите минаха благополучно и ние започнахме разяснителна работа."

„Имаше обаче и положителни отзиви – някои предпочитаха да им се съборят къщите, за да се отърват от наематели, други от съжителство на снахи и свекърви, трети от действителни нужди за удобно жилище."

„През 1962 г. след провеждане на националния конкурс за градоустройствен план на комплекс „Чайка" се започна дискусия: Накъде да се насочи жилищното строителство на града. Действително се налагаше да се излиза на свободни терени – темпове и технология го изискваха. Бяхме обвинени обаче, че с това искаме да си облекчим съдбата на проектанти и строители. Съпротива се срещаше както споменах и от самите граждани. Разбира се това е вече история. Както виждате застроихме не само „зоната на чайките, ами и на кокарджите, а сега сме при пъдпъдъците."...

„Знаете ли например, че бул. „Карл Маркс" (бел.ред. бул.„Владислав Варненчик") днес щеше да бъде 20 м. улица, т.е. с 15 м. по-тясна, ако не беше направен ид. застроителен план на 4-ти подрайон от арх. П. Гаруфалов. Две жилищни кооперации бяха вече в строеж по старата регулационна линия, когато приехме плана за разширяването на булеварда. Цяла година продължи борбата с тези кооперации, но не се огънахме. А по-късно в останалата част на булеварда битката се принесе върху проблема – какво ще правим с орехите? Колко пъти ги броихме и колко пъти ИК на ГНС гласува за и против изкореняването им, за да получим сега тези две мощни платна, осигуряващи проектна скорост 100 км/ч. и коригирана от КАТ на 60 км/ч."

„Или да вземем бул. „Ленин"(бел. ред. бул. „Княз Борис). Пак спорове на тема природата, човекът и автомобила. Наистина на всеки му се свиваше сърцето при мисълта за изсичането на толкова нежните брезички. Но какво да се прави:без жертви не може. Съществуващото 7 м. платно и две пусти колоездачни писти бяха твърде анемична връзка между града и курорта. И сега спокойно можем да кажем, че магистралата със своята генерална невелета (така я защитаваше инж. Л. Попов) със своите развръзки има красота и архитектура."

„Любопитна е началната фаза от историята на Аспаруховия мост. След като се разбра, че няма накъде щом има пристанище-запад, ще има канал, а следователно ще трябва и мост над него. (Впрочем имаше идеи и за тунел под канала, но главно по теренни съображения отпадна.) Главно управление на пътищата обяви конккурс. В програмата бе записано ширина на платното 7.5 м. и стойност 8 млн. лева. Бяха представени 8 проекта. Спечели го колектив от Пътпроект. Проблем беше финансирането. Приложи се вариантът коопериране между заинтерисованите министерства в т.ч. и ОНС-Варна с 1 млн. лева от самооблагането. Но това бе само началото-докато минем моста-нито ширината му остана 7.5 м., нито стойността му 8 млн. лева."

„Спомням си първите сгради изпълнени с пълзящ кофраж-изпълзян 14-етажен жилищен блок а 45 дни-сензация във Варна. Знаете ли коя сграда се изпълни за първи път с плосък покрив и вътрешно стълбище (в разрез с тогавашните правилници). Това е на ъгъла на бул. „Червеноармейски"(бел. ред. бул. „Приморски) и „Васил Коларов"(бел. ред. бул. „Цар Освободител). Най-куриозното е, че там живеят архитекти и инженери и то без страх, че плочата ще протече. Знаете ли коя е първата 8-етажна сграда в град Варна. Това е жилищен блок на Содов завод, район на ул. „Д. Благоев". Знаете ли коя е първата 11-етажна сграда във Варна. Това е жилищен блок на ъгъла на „Д. Благоев"(бул. „Мария Луиза" и „Васил Коларов"(бел. ред бул. „Цар Освободител"). Дълго време тази сграда служеше за обзорна площадка, откъдето гости на града наблюдаваха градската панорама. Там стъпи крака и на ген. Секретар на МАС – арх. Пиер Ваго, който остана твърде учуден от смелостта, с която изграждаме Варна, без да мислим за нуждите от паркиране."

Държавен архив - Варна

„Да вземем например проектирането и строителството на жилищни сгради. В началото потребителят беше конкретен, жив с всичките си навици, изисквания и дори прищевки. Той (с главна буква!) съпътстваше целия проектантски процес, та на проектантите им писваше от промени: всеки искаше нещо различно от съседа си, в една кооперация дори искаха различна ... височина на стаите на апартаментите. Строителите пък ги хващаше зазъбица от непрекъснатите им претенции било за качество, било за срока и т.н. Но ги търпяха, защото ги молеха да им поемат строителството.

Сега консуматорът е анонимен. Да живее конфекцията, което значи „пито, платено", ако не си доволен имаш право на оплакване и то само в гаранционен срок от 6 месеца (колкото е гаранцията за една прахосмукачка например). Разбира се и сега се намират случаи на оплаквания и опити за връщане назад към миналото, като тези на гражданите Тосков от ЖСК „Локомотив", изразени в 11 печатни страници, който счита, че колоните му пречат в стаите и че през 70 см. врата на банята, не би минал дори и проектант, но това са несериозни обвинения. Той не знае, че има норми и конструктивни изисквания на системата ППП, при която може колоната да попадне и всред стаята."