Всеки гражданин трябва да разполага с достатъчно храна, за да бъде самостоятелно обезпечен поне 72 часа в случай на криза, предупреждава Европейската комисия според чернова на Стратегията за готовност на ЕС, съобщава POLITICO.

„В случай на екстремни сътресения, началният период е най-критичен“, се казва в документа, който очертава възможни сценарии – от война и кибератаки до смъртоносни заболявания и наводнения, предизвикани от климатичните промени.

Пет години след първите локдауни заради COVID-19 и три години след руската инвазия в Украйна, на фона на нарастващи природни бедствия и финансови сътресения, планът идва в момент, в който Европа преминава от една криза в друга. „Нито една от големите кризи през последните години не беше изолирана или краткотрайна“, се посочва в документа. „Европа не може да си позволи да остане реактивна.“

Заместник-председателят на Европейската комисия Роксана Мънцату ще представи стратегията в сряда. Нейното послание е: „Оправете покрива, докато слънцето грее“, каза Мънцату пред POLITICO преди публикуването на документа, като подчерта, че целта на Комисията е „да помага на хората … на ниво домакинство“.

Според 17-страничния проект стратегията трябва „да създаде сигурен и устойчив ЕС с необходимите способности за предвиждане и управление на заплахи и рискове, независимо от тяхната природа или произход“.

Това включва насоки за държавите членки относно „осигуряването на складови запаси от основни ресурси, кризисно планиране, наличност на убежища, мерки за гарантиране на критична инфраструктура – както на земята, така и в космоса“, се посочва в предложението.

Враждебни действия

Подготовката за война също е сред приоритетите. Макар стратегията да не включва нови отбранителни инициативи, тя предлага модел за управление на кризи, вдъхновен от Северна Европа, където обществото като цяло – от гражданите до бизнеса и правителствата – участва в процеса. Планът на Комисията се основава на заключенията от доклада на Нинистьо, който очертава предложения за подобряване на готовността на ЕС за война и гражданска защита.

Заплахата от геополитически конфликти може да се прояви както във военни действия, така и в киберпространството.

Европа трябва да бъде по-добре подготвена за кибератаки, се казва в проекта. От началото на войната в Украйна Русия засилва дейността си в киберпространството, като атакува критична инфраструктура като енергийни мрежи. Особено източният фланг на Европа е подложен на засилен натиск от кибератаки.

Китай, Иран и Северна Корея също редовно атакуват западни правителства, компании и други ключови институции. Държавно спонсорираните хибридни и кибератаки са се превърнали в „постоянна характеристика на днешната реалност“, се посочва в документа.

Едно от ключовите предложения е създаването на „европейска система за киберсигурност“, която според Комисията би подобрила способността на Европа за откриване на заплахи и повишаване на осведомеността за ситуацията.

Предвижда се също дигитално обучение и помощ за страните, които искат да се присъединят към ЕС, както и засилено сътрудничество с НАТО в областта на киберсигурността и кибердипломацията.

Природни бедствия

Подготовката не е свързана само с потенциални човешки конфликти, подчертава Мънцату. „Става въпрос и за това как реагираме на наводненията – видяхме какво се случи в Испания“, която миналата година пострада от „чудовищни“ наводнения, довели до стотици жертви.

Много хора не знаят какво да правят при природни бедствия, каза Мънцату. „Всички тези видове кризи изискват основни умения, разбиране и знания за това какво трябва да се направи първо.“

Комисията предлага стратегия за складиране в целия ЕС, за да се осигури достъп до критични ресурси за спешни и кризисни ситуации – включително медицински мерки, стратегически суровини, енергийно оборудване и дори храна и вода. Стратегията ще комбинира централни запаси на ниво ЕС с национални резерви.

Ще бъде представена и стратегия за медицинска готовност срещу заплахи за общественото здраве, която ще бъде допълнена с предложените запаси от лекарства в Закона за критичните медикаменти.

Подобряване на координацията при кризи

Комисията иска да засили координацията на реакцията при кризи, като създаде „център за кризисна координация“, който да надгради съществуващия Център за координация на спешната реакция (ERCC).

Новият хъб ще се фокусира върху предвиждането и управлението на последиците от кризите в различни сектори, ще предоставя подкрепа за управление на кризите на водещите служби и ще следи цялостния отговор при извънредни ситуации.

Докато някои страни от ЕС искат да насочат инвестиции към отбрана, други виждат климатичните въпроси като по-важни. Мънцату твърди, че тези два аспекта са свързани.

„Не може да има отбрана, не може да има зелена Европа без готовност, а не може да има готовност, ако се игнорират зелените амбиции и цели на ЕС“, каза тя.

Гъвкаво финансиране и законодателни промени

По-добрата готовност ще изисква и по-гъвкав достъп до финансиране.

Комисията предлага преглед на финансовите инструменти за реакция при кризи, за да гарантира, че механизмите за финансиране могат да бъдат разширявани и адаптирани към развиващите се рискове и кризи.

Също така изпълнителният орган на ЕС планира да включи готовността в своите външни инвестиции, включително чрез засилване на проекти за адаптация към климата и повишаване на устойчивостта в партньорските държави.

За да затвърди тези мерки, Комисията обмисля нов закон за готовността на ЕС, който да въведе съвместни стандарти и измерими дългосрочни цели за повишаване на устойчивостта на критичните обществени функции.

В документа се изброяват 30 ключови действия, групирани в седем основни теми, сред които гражданско-военно сътрудничество, публично-частно партньорство и готовност на населението.

В приложение към проекта са изброени около 60 конкретни мерки, които трябва да бъдат изпълнени в следващите две години – включително засилен мониторинг на фалшивите новини, оценка на нивото на готовност във финансовия сектор и интегриране на подготовката за кризи в училищните програми.