241 г. пр.н.е. – Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.

1535 г. – Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.

1629 г. – Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.

1770 г. – Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.

1848 г. – Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.

1876 г. – Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.

1880 г. – Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.

1893 г. – Кот д'Ивоар става френска колония.

1905 г. – Основан е английският футболен клуб Челси

1905 г. – Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.

1906 г. – Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.

1906 г. – При най-голямата производствена авария в мина в Европа – в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца миньори.

1910 г. – В Китай е забранено робството.

1912 г. – Юан Шикай става временен президент на Република Китай.

1919 г. – Приета е комунистическата конституция на Украйна.

1925 г. – В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиакос.

1934 г. – B Германия от Адолф Хитлер като държавен закон с трудовото законодателство от 10 март са установени 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците.

1943 г. – Цар Борис III спира планираната депортация и спасява българските евреи.

1943 г. – Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония.

Стадион „Георги Аспарухов“ (Герена)

1947 г. – Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.

1952 г. – Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.

1963 г. – Официално е открит стадион „Георги Аспарухов“ с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).

1976 г. – Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена – на Кристина Хойновска от Полша.

1977 г. – Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.

1982 г. – САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ѝ за терористични групи.

1990 г. – Основан е естонският футболен клуб Флора Талин.

1996 г. – Приета е Конституцията на Република Адигея.

1996 г. – Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства – 130 метра.

1996 г. – Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.

2004 г. – Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.

2006 г. – Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.

2019 г. – Полет 302 на „Етиопиън Еърлайнс“ се разбива близо до град Бишофту шест минути след излитане, умират всички 157 души на борда.

Родени на 10 март

1452 г. – Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания († 1516 г.)

1503 г. – Фердинанд I, император на Свещената Римска империя († 1564 г.)

1628 г. – Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист († 1694 г.)

1749 г. – Лоренцо да Понте, италиански либретист († 1838 г.)

1772 г. – Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ († 1829 г.)

1776 г. – Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия († 1807 г.)

1788 г. – Йозеф фон Айхендорф, германски писател († 1857 г.)

1807 г. – Цеко Петков, български хайдутин и революционер († 1881 г.)

1826 г. – Георги Миркович, български революционер († 1905 г.)

1832 г. – Георги Ангелиев, български революционер († 1916 г.)

1845 г. – Александър III, руски император († 1894 г.)

1850 г. – Иван Димитров, български художник († 1944 г.)

1858 г. – Георги Иванов, български генерал († 1932 г.)

1867 г. – Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер († 1942 г.)

1872 г. – Христо Матов, български революционер († 1922 г.)

1873 г. – Якоб Васерман, немски писател († 1934 г.)

1874 г. – Иван Шкойнов, български офицер († 1941 г.)

1890 г. – Андрей Стоянов, български композитор († 1969 г.)

1900 г. – Питър Де Розе, американски композитор († 1953 г.)

1918 г. – Валя Вербева, българска балерина († 2008 г.)

1920 г. – Борис Виан, френски писател († 1959 г.)

1923 г. – Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г. († 2015 г.)

1929 г. – Борис Николов, български боксьор († 2017 г.)

1929 г. – Соня Кънчева, българска певица († 2006 г.)

1934 г. – Атанас Косев, български композитор и поет († 2021 г.)

1940 г. – Чък Норис, американски актьор

1941 г. – Васил Романов, български футболист († 2016 г.)

1949 г. – Агоп Мелконян, български писател († 2006 г.)

1950 г. – Лазар Копринаров, български дипломат

1950 г. – Федя Филкова, българска поетеса и преводачка († 2020 г.)

1954 г. – Лупита Д'Алесио, мексиканска певица

1957 г. – Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда († 2011 г.)

1958 г. – Шарън Стоун, американска актриса

1960 г. – Венета Рангелова, българска певица

1964 г. – Принц Едуард, британски принц

1964 г. – Тони Полстер, австрийски футболист

1970 г. – Иван Ласкин, български филмов и театрален актьор († 2019 г.)

1971 г. – Нелина, българска певица

1973 г. – Ева Херцигова, чешки фотомодел

1976 г. – Мирослав Костадинов (Миро), български певец

1979 г. – Иван Атанасов, български писател

1981 г. – Самуел Ето'о, камерунски футболист

1984 г. – Оливия Уайлд, американска актриса

1985 г. – Алекс Силва, бразилски футболист

1992 г. – Емили Озмънт, американска актриса