"Колкото и да ни струва" – водени от това мото, германските консерватори и социалдемократите премахват бюджетните ограничения за военни разходи в Германия. А 500 милиарда евро ще отидат само за обновяване на закъсалата инфраструктура, съобщава Дойче Веле.

Разходите за отбрана, които надхвърлят един процент от брутния вътрешен продукт, ще бъдат изключени от т.нар. дългова спирачка, залегнала в Основния закон в Германия. На практика това означава възможност за вземането на нови кредити в неограничен размер. За това се разбраха ХДС/ХСС и ГСДП на техните разговори за сформиране на бъдещата управлява коалиция.

Промяна в конституцията

Амбициозното начинание трябва да се финансира отчасти от германската икономика, за която се предвижда стимулираща инжекция под формата на инфраструктурен пакет - за инвестиции в пътища, железници и други области. За тази цел ще бъдат взети заеми на обща стойност 500 млрд. евро, които ще се влеят в специален извънреден фонд. За сравнение: това е малко повече от обема на федералния бюджет, който за 2024 г. възлиза на 467 милиарда евро, и повече от една десета от БВП на Германия. Тези пари трябва да бъдат предоставени бързо и ще се на разположение за десет години.

За да бъде заобиколена дълговата спирачка в Германия, която е залегнала в германската конституция, е необходимо създаването на извънредния фонд също да бъде фиксирано в Основния закон – така фондът няма да подлежи на обичайните ограничения за взимане на нови дългове. За промяна на конституцията обаче е необходимо мнозинство от две трети, с каквото ХДС/ХСС и ГСДП не разполагат - нито в стария, нито в новия състав на Бундестага. В новия Бундестаг те ще трябва да разчитат на подкрепа от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) или от Лявата партия. И двете фракции обаче отхвърлят извънредните фондове. Ето защо старият Бундестаг ще трябва да се събере още веднъж, за да приеме въпросната конституционна поправка – най-вероятно с гласовете на Зелените.

За какво точно са нужни пари в областта на отбраната?

Извънредните средства от 100 милиарда евро за Бундесвера, които бяха приети през 2022 година като реакция на руското нападение срещу Украйна, вече са изцяло залегнали в плановите разходи и ще бъдат напълно изразходвани.

Но е ясно, че една армия, която е напълно боеспособна, се нуждае от пълно оборудване над 100 процента – тоест от всеобхватна противовъздушна и киберзащита, както и от подобрено разузнаване. Освен това са необходими далекобойни прецизни оръжия, запаси от боеприпаси, достатъчно безпилотни летателни средства (дронове) и функционираща гражданска отбрана. Необходимият за всички тези дейности личен състав ще трябва да се набави от една нова система за военна служба в Германия, за която обаче в момента няма достатъчно капацитет в наличните казарми.

През първите шест месеца след съставянето на правителството ХДС/ХСС и ГСДП възнамеряват да подготвят закон, с който да се ускори планирането на дейности и снабдяването на Бундесвера. Ще има и списък с приоритетни стоки за въоръжението, които ще трябва да се набавят бързо.

Инвестиции в инфраструктурата

Рушащи се мостове, лоши железопътни линии и шосета: Остарялата транспортна инфраструктура спъва икономическото развитие на Германия. От Съюза на германската индустрия (BDI) са изчислили, че през следващите десет години ще са необходими допълнителни средства в размер на около 160 млрд. евро за железопътната мрежа, магистралите и първокласните междуградски пътища, за обновяването на мостовете, водните пътища, пристанищата и за разширяването на обществения транспорт. Освен това допълнителни 100 млрд. евро трябва да бъдат инвестирани в инфраструктура за образование, т.е. в детски градини, училища и университети, както и 56 млрд. евро за сгради и строеж на жилища.

Кой ще плаща заемите?

Държавата набира нови средства чрез емитиране на облигации на капиталовия пазар. Тоест, парите първоначално ще дойдат от инвеститори – чрез парични фондове или кредитни институции. Един от най-големите инвеститори в света е норвежкият държавен инвестиционен фонд.

В дългосрочен план обаче заемът трябва да бъде изплатен. Федералното правителство подготвя график за това. В случая със досегашния специален фонд за Бундесвера погасяването е планирано да започне от 2031 година. Парите за това трябва да дойдат от федералния бюджет, т.е. от данъчни приходи и други държавни постъпления.

Юристи и икономисти вече предупреждават, че допълнителни извънредни фондове, финансирани с дълг в подобни мащаби, ще увеличат допълнително лихвената тежест през следващите години. Това би влошило още повече бюджетната ситуация и значително би ограничило политическите възможности за маневриране.