Според 57% от българите, най-значително увеличение на средствата в Бюджет 2025 трябва да има за здравеопазване. Здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65 години е изместено от желанието за ръст на пенсиите. Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, реализирано със собствени средства. Анкетата е проведена в периода 20-28 февруари сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, интервюирани по домовете им с таблети.

На второ място, с почти равен дял от 35-37 на сто, са поставени изграждането и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на движението по пътищата) и пенсиите.

Въпреки близките проценти в подкрепата, зад двата приоритета стоят различни социални групи. За инвестиции в инфраструктура настояват живеещите във всички типове населени места, освен в селата, където има най-много възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които разбираемо настояват за техния ръст. Симпатизантите на БСП в най-голяма степен (64% от тях), но също така и на двете ДПС-та (по около 47%) са основните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата. Развитието на инфраструктурата се подкрепя в по-голяма степен от младото и средното поколение, мъжете, хората с по-високи доходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, Възраждане и ИТН.

На четвърто място с 20% се нарежда образованието и заплатите на учители и университетски преподаватели, като най-високо този приоритет се поставя от висшистите, анкетираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и ИТН.

Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото наследство, са поставени като приоритети от по 10 на сто от анкетираните. Дали защото заплатите на полицаите вече бяха значително повишени, или заради неотложността на други пера, за ръст на средствата за МВР в Бюджет 2025 настояват едва 3.7 на сто от анкетираните (7.7% от избирателите на ГЕРБ и около 3 на сто от избирателите на останалите коалиционни партньори). Малко под 8 на сто биха желали да има по-висок ръст на средствата за други сектори.

Въпреки различията за разпределението на средствата по пера, което сблъсква социални и политически приоритети, сред българските граждани съществува много висока степен на единодушие по въпроса „трябва ли харчовете на държавата да се разпростират според това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи?“

„Държавата трябва да изразходва за доходи, социални плащания пр. толкова, колкото може да си позволи и не трябва да се допуска нарастване на инфлацията, дефицита и дълга“ – смятат 66% от запитаните. На противоположната позиция, „държавата трябва да изразходва колкото е необходимо за увеличаване на доходи, социални плащания и пр., дори това да означава по-високи инфлация, дефицит и дълг“ са 25% от анкетираните. 9 на сто не могат да преценят коя финансова политика е по-подходяща за страната.

Разумната и балансирана фискална политика на държавата, подобно на тази на семейния бюджет, е предпочитаната от българите. Нито една социална или електорална група не поставя под съмнение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа сила може да бъде оправдано с всичко друго, но не и с „натиск от избирателите.“