Главните изпълнителни директори на най-големите европейски компании си плащат 110 пъти по-големи заплати от тези на работниците им. Това показва анализ на Европейския синдикален институт, съобщи КНСБ, позовавайки се на данни на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

Констатациите са направени в навечерието на годишната среща на глобалните изпълнителни директори на срещата на върха в Давос, като ЕКП предупреждава, че тази огромна разлика в богатството вреди както на икономиката, така и на демокрацията.

Според данните главните изпълнителни директори на 100-те топ компании в Европа са получили възнаграждение от средно 4 147 440 евро през миналата година, като тук влизат и бонуси до 200% от заплатата. На този фон работник на пълен работен ден в тези дружества е получил средно 37 863 евро за 2024 г.

От ЕКП напомнят, че ниското заплащане изостря недостига на работна ръка в Европа, като проучване показва, че индустриите, за които е най-трудно се наемат работници, плащат средно с 9% по-малко от най-малко засегнатите.

Неравенство в богатството

Изследванията също така показват как хората, които са недоволни от заплащането и условията на труд и имат малко влияние върху работата си, са по-склонни да загубят вяра в демократичните институции. Ето защо трябва спешно да се увеличи броят на работниците, обхванати от колективните трудови договори, които доказано повишават качеството на работните места и намаляват неравенството в богатството, посочват от ЕКП.

Съгласно директивата на ЕС за адекватните минимални работни заплати, държавите членки трябва тази година да изготвят план за действие за това как възнамеряват да насърчават колективното договаряне и да гарантират, че най-малко 80% от работната сила е обхваната от КТД. ЕКП призовава Европейската комисия да използва своята ревизия на директивите за обществените поръчки, за да гарантира, че само компании, които зачитат правата на колективно договаряне, имат право да получават обществени средства.

Генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: „Неприличната разлика между заплащането на главния изпълнителен директор и работниците показва, че спешно трябва да възстановим баланса на икономиката, като увеличим броя на работещите хора, които се възползват от колективно договорените заплати. По-справедливото заплащане би повишило конкурентоспособността, като помогне да се сложи край на недостига на работна ръка в Европа и да се гарантира, че повече пари се връщат обратно в икономиката, вместо да се трупат в офшорни сметки. Намаляването на неравенството в богатството и повишаването на качеството на работните места също би било най-ефективният отговор на заплахата за демокрацията, която представлява популистката крайна десница. Ето защо каня главните изпълнителни директори, които се събират в Давос, да спрат да си галят брадичките, да оставят канапетата и да се присъединят към профсъюзите на масата за преговори в европейската традиция на социален диалог.“