В самия край на миналата година румънското правителство взе решение за замразяване на заплати, пенсии и надбавки и едновременно с това увеличи някои данъци, увеличавайки бремето на разходите. Цената на олиото и хляба се очаква да скочи с най-малко 10 процента, а поскъпване ще има и при месото и млечните продукти, след като бяха премахнати данъчните облекчения за земеделците, съобщава БТА, цитирайки в. „Адевърул“.

В момента Румъния е страната с най-висока инфлация в Европа, а икономистите очакват тази ситуация да се запази и през тази година с новите фискални мерки на правителството.

Покупателната способност на румънците ще бъде ударена от серията от поскъпвания, които се задават. Премахването на данъчните облекчения в земеделието, увеличението на минималната работна заплата и новите акцизи за горивата ще доведат до увеличение на цените с най-малко 10 процента при основните хранителни продукти, посочва "Адевърул". Хлябът и олиото може да поскъпнат с 10 процента, а месото и колбасите – с между 5 и 8 на сто. При млечните продукти се очаква увеличение на цените между 2 и 5 процента.

С дефицит от над 100 милиарда леи, заеми от над 250 милиарда леи и натиск от Европейската комисия за намаляване на бюджетния дефицит, правителството започна да затяга коланите от началото на годината. Заплатите на бюджетните служители бяха замразени, а надбавките и пенсиите няма да бъдат индексирани с равнището на инфлацията, пише „Адевърул“. Едно евро се разменя за 4,97 румънски леи.

Председателят на организацията на работодателите в сферата на хлебните изделия „Ромпан“ Аурел Попеску каза, че работодателите ще трябва да включат в разходите си новите мерки, тъй като ако накарат работниците да плащат за тях, те ще напуснат. „Да не дава Господ да имаме увеличение и на суровините…“, коментира Попеску и припомни, че от 1 април ще се либерализира и цената на енергията. „Със сигурност за Великден ще имаме големи проблеми“, прогнозира той.

Раду Тимиш – изпълнителен директор във фабрика за колбаси, каза, че отпадането на данъчните облекчения в земеделието води до нарастване на разходите, което няма как да бъде компенсирано без блокиране на инвестициите. „Между блокиране на инвестициите и малко увеличение на цените, предпочитаме да продължим с инвестициите и да запазим работните места“, каза Раду Тимиш, цитиран от „Адевърул“.

В края на миналата година новото правителство на Румъния, което отново е оглавено от социалдемократа Марчел Чолаку, прие наредба, която има за цел да намали бюджетния дефицит на страната до 7 процента от брутния вътрешен продукт през 2025 г.

Европейската комисия даде на Румъния отсрочка от седем години за намаляване на бюджетния дефицит до три процента от Брутния вътрешен продукт, като първата стъпка е да го снижи до 7 процента през тази година.

Според оценка на Фискалния съвет, който е независима институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на правителството, бюджетният дефицит в края на 2024 г. ще достигне 8,58 процента.

Мерките на правителството предвиждат увеличение на данъци и ограничаване на редица субсидии, както и на ръста на възнагражденията в публичния сектор и на пенсиите. Премахват се редица социални придобивки и допълнителни плащания, слага се спирачка и върху назначенията в публичния сектор.

Министерството на финансите на Румъния очаква фискалните мерки да спестят на държавата над 26 млрд. евро до края на 2025 г.