В 11:20 часа, 21 декември, ще настъпи зимното слънцестоене, с което започва и астрономическата зима.

Утре в Северното полукълбо ще бъде и най-кратният ден в година и най-дългата нощ.

Във Варна слънцето ще изгрее в 7:38 часа и ще залезе в 16:36 часа, а денят е само 8 часа и 58 минути.

От този ден нататък денят започва да нараства, докато се изравни с нощта с идването на пролетното равноденствие или астрономическата пролет. То ще настъпи 11 часа и 1 минути на 20 март 2025.

Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Зимното слънцестоене е астрономическо явление, което се случва, когато наклона на оста на въртене на Земята спрямо слънцето има най-голяма стойност.

По време на зимното слънцестоене по обяд слънцето се намира най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса (от географската ширина на България).

Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

Зимата, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята . Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ѝ по орбитата през годината.