Днес, на 23 октомври, отбелязваме за дванадесети пореден път празника на район „Одесос“ във Варна. Празникът на района бе избран с решение №632-2 на Общинския съвет във Варна през 2012 г. Датата 23 октомври 1878 г. се свързва с началото на местното самоуправление в града, когато Варна се сдобива с кмет и гражданска администрация, но как се е случило това.

След Освобождението, територията на България била разделена административно на окръзи, околии и общини. По време на Временното руско управление във Варна започва процесът по уреждане на гражданската власт и изграждане на нови български институции. Турските първенци обаче дълго време се опитват да задържат общинската власт в свои ръце, използвайки различни предлози и препятствия, за да възпрепятстват промяната.

През 1880 г. се въвежда тристепенно административно деление, като броят на окръзите бил намален значително. Окръжният управител имал значителни правомощия, включително надзор над полицията и комуникация с министрите. Общинските власти се състояли от общински съвети и кметска управа, избрани от мъже на 21 и повече години с право на глас. Кметовете в градове с население над 3000 души се назначавали от княза, а в по-малките градове – от губернатора. Централната власт упражнявала сериозен контрол, като можела да отменя решенията на местната власт и да разпуска общински съвети, ако са неудобни за правителството.

Спомен от края на Временното руско управление - фотография на варненските първенци. На снимката от ляво на дясно седнали: Сюлейман ефенди, Афуз Али Бургазлъ, Величко Христов, губернаторът Баумгартен, Ахмед Афи Ефенди, Стерю Анастасиади, Стефанаки Пападопулос. Прави: Мурадх. Саркизов, Муради, Янаки Жеков, х. Каранфил Трано, градоначалникът Атанас Трифонов, Славков, Костаки Стойков, Панайотов, Димитър Парусиади.

Началото

През 1878 г. новоназначеният губернатор на Варна, Павел Баумгартен, поема задачата за изграждането на българската администрация в града. Той пристига във Варна на 5 октомври и в рамките на последното тримесечие на годината започва да създава новите институции и административни структури. Предишният губернатор, генерал-майор Кишелски, преди заминаването си, назначава тричленна комисия без възнаграждение, която да подпомага окръжния началник капитан Владимир Данилович Рончевски в обучението по новите задължения. В комисията влизат Величко Домукчиоглу като председател, Петър Попович и Сава Доброплодни като членове. Ген.-м-р Кишелски също така препоръчва Сава Доброплодни за бъдещо назначение в администрацията. Варненските българи, поради малкия си брой, срещат сериозни затруднения в изборните процеси и учебното дело, тъй като не успяват да съберат достатъчно гласове и средства.

На 17 октомври 1878 г. варненският губернатор получава секретен циркуляр N 11/3.Х.1878, в който се изисква да изпрати списък с имената на българи, които биха могли да заемат длъжността окръжен началник. Месец по-късно, на 18 ноември 1878 г., Баумгартен отговаря, че „българите във Варненска губерния съставляват малка част от населението и повечето имат посредствено образование“, затова не предлага никого за поста.

23 октомври 1878 г., Варна

На 23 октомври 1878 г. Баумгартен въвежда гражданско управление в града и назначава временни органи – Градски съвет, Окръжен управителен съвет и Окръжен съдебен съвет. Градският съвет включва: Петър А. Попов като председател, и членовете Янаки Буюклуоглу, Мехмед Ефенди, Ованес Апелян, касиер Моско Петров и писар Андрей Илиев.

Първият председател на Варненския градски съвет, което съответства на кмет на Варна, е Петър Попов.

Кой е Петър Попов

Петър Попов е роден на 18 февруари 1832 г. в село Ново село, близо до Разград. Той учи право в Русия и по-късно се занимава с търговия в Цариград. През 1862 г. основава първото българско параходно дружество „Провидение“, което се смята за първото българско мореплавателно и акционерно дружество. „Провидение“ е османско предприятие за морски транспорт, базирано в Константинопол, и привлича акционери главно от българската общност в Константинопол и Североизточна България. Дружеството придобива кораба „Азис“, който с британски екипаж извършва плавания в Западното Черноморие. Въпреки амбициозния старт, през 1865 г. „Провидение“ фалира.

След това Петър Попов се установява във Варна, където заема длъжността младши чиновник за особени поръчения в губернската канцелария. На 23 октомври 1878 г. той е назначен за първия кмет на Варна, но заема този пост само един месец – до 28 ноември 1878 г.

На 24 ноември 1878 г. Велико Христов поема ръководството на Варненския градски съвет, тъй като по това време официалната длъжност „кмет“ все още не съществува.

Кой е Велико Христов

Велико (Величко) Христов е роден през 1828 г. в село Недялковци, близо до Елена. Семейството му се премества в Разград, където той започва търговска дейност. През 1868 г. се установява във Варна и открива търговска кантора, а по-късно създава такава и в Цариград. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) е назначен за председател на Варненския съдебен съвет.

По време на своя мандат Велико Христов започва активно да работи за модернизирането на Варна, като я преобразява от ориенталски град в уреден европейски център. Под негово ръководство улиците на града започват да се павират с калдъръм, създадена е първата пожарна команда и се назначава първият инженер, който изработва „основен план“ на града. Поставят се 200 фенера на ключови места в централните части на Варна и е назначен първият градски лекар, който се грижи за подобряването на санитарния надзор. Определено е място за градско сметище, а заповедите за почистване на улиците стават част от ежедневието.

Христов урежда и първата поща в града, съдейства за отпускането на средства за училищното настоятелство и въвежда правила за регулиране на търговията и цените на основните хранителни стоки. Създадени са специални пазари за сделки с цел борба със спекулата. Неговите усилия го правят уважавана личност сред всички националности в града.

Мандатът на Велико Христов приключва на 29 ноември 1879 г. През 1881 г. той основава първата българска търговска къща в Лондон и е сред учредителите на Българското търговско параходно дружество. Умира през 1902 г.