Към края на август 2024 година в страната има 1633 приемни семейства, които се грижат за 1401 деца.

Предизвикателствата пред развитието на приемната грижа в България в условията на правата на децата и европейския опит обсъждаха приемни родители и социални работници в рамките на две обучения във Варна, проведени от Националната асоциация за приемна грижа в рамките на изпълнявания от нея проект „Правото на европейска приемна грижа“.

В област Варна има 117 приемни семейства, 1 приемно семейство е заличено, а от началото на годината едва 3 приемни семейства са подали документи, за да бъдат вписани като приемни родители. В 19 семейства във Варненско няма настанени деца, като най-много приемни родители без настанени деца има в общините Аксаково и Варна. В страната няма настанени деца в 407 приемни семейства.

В обученията участваха 29 приемни родители от област Варна и 19 специалисти по приемна грижа, сред които и заместник-кметът на община Варна по социалната политика Снежана Апостолова, която отговаря за социалната политика и здравеопазването на територията на община Варна. Общината управлява областния екип по приемна грижа, който подкрепя приемните родители на територията на общини в област Варна като част от проектна дейност на Агенцията за социално подпомагане.

В рамките на обучението беше представен опита на Гърция, Испания и Франция в областта на приемното родителство, както и новостите в приложението на приемната грижа у нас след измененията на Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, която е в сила от 30 юли тази година.

Новата наредба предлага общински модел за прилагане на приемната грижа, като концепцията предполага общините самостоятелно да предоставят услугите по подбор, обучение и подкрепа на приемните родители, както и настанените при тях деца, а социалните работници от социалните служби да отговарят за настанените приемни деца. При невъзможност това да се случи на общинско ниво, наредбата дава възможност за сдружаване на общините в областни екипи. Тези текстове ще бъдат възможни едва когато на общините се предостави тази самостоятелност, а тестът дали това ще проработи, ще бъде след като се проучат нагласите на общините да подпишат нови споразумения предвид удължаването на срока на предоставяне на приемна грижа и пред 2025 г, за което вече информира Агенцията за социално подпомагане.

Наредбата регламентира още някои допълнителни изисквания за подбор на приемни родители, сред които владеенето на български език, както и да се съобрази възрастта на кандидатите за приемни родители. От приемните родители, както настоящите, така и бъдещите, се очаква да декларират готовността си да приемат в дома си деца от родни семейства, сред които и с увреждания, чиито родители се нуждаят от временна или почасова подкрепа в рамките на така наречената „заместваща грижа“.

Освен новата наредба и текстовете в нея, които се отнасят до координацията и включването на приемните родители във вземането на решения, за приемните родители бе важен и въпросът със социалната сигурност. Този въпрос е решен по различен начин в ЕС, като в някои държави осигурителните права на приемните родители са решени от специално законодателство, а в други – изобщо не са обект на договорни отношения. И социалните работници, и приемните родители поставиха въпроси относно това, че приемната грижа в България се развива на проектен принцип, а не като единна социална услуга, част от Закона за социалните услуги у нас. Бяха обсъдени и ангажиментите на Комисиите по приемна грижа и Регионалните дирекции за социално подпомагане. Поставени бяха и въпроси, свързани с европейската практика по отношение на грижата за деца с увреждания и деца с увреждания.

Приемната грижа у нас се развива в условията на намаляващ интерес към нея, както и на отлив на приемни семейства, показват анализите на Националната асоциация за приемна грижа.