Снимка на НАСА от 2018 г. на Марс по време на прашна буря, направена от космическия телескоп Хъбъл. Преди повече от 3 милиарда години прашната червена планета е имала океани и реки. Тази вода изчезва, оставяйки само лед на повърхността, повечето от които в полярните шапки. Нов анализ на вътрешността на Марс предполага, че голяма част от течната вода все още съществува в кухини на скалите на 10-20 километра под повърхността.

Използвайки сеизмична активност, за да изследват вътрешността на Марс, геофизиците са открили доказателства за голям подземен резервоар с вода - достатъчно, за да запълни океаните на повърхността на планетата.

Данните от спускаемия модул Insight на НАСА позволиха на учените да преценят, че количеството подпочвена вода може да покрие цялата планета на дълбочина между 1 и 2 километра, или около една миля.

Въпреки че това е добра новина за тези, които проследяват съдбата на водата на планетата след изчезването на океаните й преди повече от 3 милиарда години, резервоарът няма да е от голяма полза за всеки, който се опитва да се докосне до него, за да снабди бъдеща колония на Марс. Намира се в малки пукнатини и пори в скала в средата на марсианската кора, между 11,5 и 20 километра (7 до 13 мили) под повърхността. Дори на Земята сондирането на такава дълбочина би било предизвикателство.

Находката обаче посочва друго обещаващо място за търсене на живот на Марс, ако резервоарът може да бъде достъпен. За момента помага да се отговори на въпроси относно геоложката история на планетата.

„Разбирането на марсианския воден цикъл е от решаващо значение за разбирането на еволюцията на климата, повърхността и вътрешността“, каза Васан Райт , бивш постдокторант на UC Berkeley, който сега е асистент в Scripps Institution of Oceanography на UC San Diego. „Полезна отправна точка е да се определи къде има вода и колко има.“

Райт, заедно с колегите си Майкъл Манга от Калифорнийския университет в Бъркли и Матиас Морцфелд от Scripps Oceanography, описаха подробно своя анализ в статия, която ще се появи тази седмица в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Изрез от марсианската вътрешност под спускаемия модул Insight на НАСА. Горните 5 километра от кората изглеждат сухи, но ново проучване предоставя доказателства за зона от напукана скала на 11,5-20 км под повърхността, която е пълна с течна вода - повече от обема, който се предполага, че е запълнил хипотетичните древни марсиански океани .

............

Учените са използвали математически модел на скалната физика, идентичен с моделите, използвани на Земята за картографиране на подземни водоносни хоризонти и петролни полета, за да заключат, че сеизмичните данни от Insight се обясняват най-добре с дълбок слой напукана магматична скала, наситена с течна вода. Магматични скали са охладена гореща магма, като гранита на Сиера Невада.

„Установяването, че има голям резервоар с течна вода, дава известен прозорец към това какъв е бил или би могъл да бъде климатът“, каза Манга, професор по земни и планетарни науки от UC Berkeley. „А водата е необходима за живота, какъвто го познаваме. Не виждам защо [подземният резервоар] не е обитаема среда. Със сигурност е вярно на Земята - дълбоки, дълбоки мини съдържат живот, дъното на океана съдържа живот. Не открихме никакви доказателства за живот на Марс, но поне идентифицирахме място, което по принцип би трябвало да може да поддържа живот.

Манга отбеляза, че много доказателства - речни канали, делти и езерни отлагания, както и променени от водата скали - подкрепят хипотезата, че водата някога е текла по повърхността на планетата. Но този влажен период е приключил преди повече от 3 милиарда години, след като Марс загубва атмосферата си. Планетарните учени на Земята са изпратили много сонди и спускаеми апарати на планетата, за да разберат какво се е случило с тази вода - водата, замръзнала в полярните ледени шапки на Марс, но не може да се обясни всичко - както и кога се е случило и дали съществува или е съществувало живот на планетата.

Новите открития са индикация, че голяма част от водата не е избягала в космоса, а се е филтрирала надолу в кората.

Спускаемият модул Insight беше изпратен от НАСА на Марс през 2018 г., за да изследва кората, мантията, ядрото и атмосферата и записа безценна информация за вътрешността на Марс преди мисията да приключи през 2022 г.

Insight откри земетресения на Марс с магнитуд около 5, метеорни удари и тътнежи от вулканични зони, всички предизвикали сеизмични вълни, които позволиха на геофизиците да изследват вътрешността.

По-ранна статия съобщава, че над дълбочина от около 5 километра горната кора не съдържа воден лед, както подозираха Манга и други. Това може да означава, че има малко достъпни замръзнали подземни води извън полярните региони.

Новата статия анализира по-дълбоката кора и заключава, че „наличните данни се обясняват най-добре с наситена с вода средна кора“ под местоположението на Insight. Ако приемем, че кората е подобна на цялата планета, екипът твърди, че трябва да има повече вода в тази зона на средната кора от „обемите, за които се предполага, че са запълнили хипотетичните древни марсиански океани“.