Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя от 1 до 20 август 2024 г. самостоятелна изложба на проф. Димитър Чолаков. Уважаваният артист показва пред варненската публика селекция от произведения от изложбата си в галерия “Райко Алексиев” в София, за която беше удостоен с наградата за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора. Към нея са добавени и няколко от най-новите му творби, създадени през тази година, както и две работи от 80-те и 90-те години на ХХ век - свидетелства за посоките, в които е вървял творческия път на художника. Изложбата съвпада със 70-годишнината на автора, без да е замислена като юбилейна.

В дните на подготовката й проф. Димитър Чолаков сподели пред Нина Локмаджиева как е подбрал произведенията за тази изложба и каква е връзката му с Варна и региона:

“Изложбата ми е по покана на Варненската художествена галерия и лично на директорката й Доротея Павлова. Аз преди няколко дена навърших 70-години, но никога не свързвам годишнини с изложби, тъй като една годишнина не е естетически факт. Във Варна нося 41 работи - част от последната ми изложба в Галерия “Райко Алексиев”, за която, знаете, получих наградата “Майстора”. Някои от работите не присъстват, но за сметка на това включих нови неща. Всъщност, картините, които показвам, са правени изключително през последните две години. Има само две работи от друго време. Едната е рисувана през 1987 г., малко след като съм завършил Академията. Казва се “Нощен дъжд” и стоя дълги години в ателието ми. Не съм я показвал, не знам по какви причини, извадих я от ателието миналата година и сега я показвам за втори път. Може би заради паралелите, които зрителят ще направи. Тя ме връща в годините назад. Имаше един период - 1984-85-86 г., когато рисувах само в черно и бяло, почти никакъв цвят на слагах. Преди това пък картините ми бяха много цветни. Това са различни периоди, не са свързани с някакви емоционални състояния, определено мога да кажа, че е въпрос на лична естетика. Включвам и една работа върху плюш от 1992-94 г. Върху нетрадиционни основи се опитвам да работя от много години. В тази изложба има и още една творба върху плюш, която правих миналата година - върху зелен плюш, тя е много голяма. Може да се разглеждат двете като съпоставка между 1992 и 2023 г. Харесвам плюша, защото той се мени във времето - тъй като не е грундиран, той се влияе от различния ъгъл на гледане, от светлината, той си променя цвета. И тази работа - първата, от 1992 година - тя изглеждаше по един начин тогава и по друг начин е сега. Плюшът на места е избелял и става много интересно. Защото тези картини върху плюшове имат някакво развитие сами за себе си като цвят и това е интересното всъщност. Отделно от това от няколко години рисувам върху шкурка - големи шкурки, по няколко метра дълги. По случаен начин стигнах до идеята - имам един приятел, директор на завод, в който произвеждат плоскости - по 7 м дълги - и когато ги свалят, ги използват за изолация на покриви. И аз се сетих, че мога да рисувам върху тях. Това е изключително здрава основа и по същия начин с времето леко пожълтява, посивява, почернява - т.е. картината има свое развитие във времето. Процесът на развитие ми е интересен - картината не е нещо дадено, завършено, всеки ден тя трябва да изглежда по различен начин.

Освен тези работи имам и други по 2-3-4 м големи, имам и 12 картини, които са 6х12 см - миниатюри. Миналата година станах носител на голямата награда на Международното биенале “Изкуството на миниатюрата” в Русе. Форматът на картината има значение, но това не е основното. Една картина може да бъде направена в огромни формати, но идеята може да се реализира и на много малко пространство. Зависи от идеята. Представям и картини върху платно в моята стилистика.

Върху всякакви материали ми е интересно да работя. От едно време имам такава философия - художникът трябва да рисува с това, което е най-близко до него. Ако му се рисува. Ако не му се рисува, просто да не се занимава с рисуване. Т. е., като ти се прави нещо, вземаш това, което имаш до теб - ако имаш бои, с бои, ако нямаш бои - с трева, ако нямаш и това - с някакви цветни течности. Трябва да се изразходва тази емоция, тази енергия и ако на някого му хареса - добре. Художникът работи първо за себе си, после за останалите. А на мен ми е най-хубаво и интересно, когато съм в ателието.

Интересно е и в Шуменския университет - аз продължавам да преподавам там - голяма част от нашите студенти са от Североизточна България - от Варна, Добрич, Търговище, Попово, Русе - от този регион. Трябва да ви кажа, че има изключително интересни млади варненски художници, които станаха учители по изобразително изкуство, наши, мои възпитаници. А с Варна съм бил свързан винаги по някакъв начин, защото много я обичам като град. Там са ми едни от най-добрите приятели и колеги - и Альоша Кафеджийски, и Милко Божков, с когото сме от 55 години заедно - от Художествената гимназия в София още. Ванко Урумов беше невероятен човек и художник, и още - Петьо Маринов, Георги Лечев - да не изреждам всички. Освен това сестра ми и зет ми живеят във Варна. По този начин съм свързан с морския град и със Североизточна България - не само със студенти и колеги, а и чисто емоционално.”

Димитър Чолаков е роден на 25.07.1954 г. в град Попово. През 1973 г. завършва ХГ "Илия Петров" в София, а през 1981 г. се дипломира в НХА - София в класа на акад. Светлин Русев със специалност "Живопис". От 1990 до 2013 г. е директор на ХГ "Никола Маринов" в Търговище. През 1999 г. специализира в "Cite des Arts" - Париж.

Димитър Чолаков има над 50 самостоятелни изложби в България и в чужбина.

Участва в повече от 100 международни изложби, пленери и симпозиуми.

От 2006 г. е професор по живопис в ШУ "Епископ Константин Преславски".

Живее и работи в Търговище и в Шумен.

Изложбата на Димитър Чолаков се открива на 1 август 2024 г. от 18:00 на ул. “Л. Каравелов” 1.