Много бързо - какво обядвахте вчера? Бяхте ли с някого? Къде беше? Можете ли да си представите сцената? Способността да си спомняте неща, които са ви се случили в миналото, особено да се връщате назад и да си припомняте малки случайни подробности, е отличителен белег на това, което психолозите наричат ​​епизодична памет - и нови изследвания показват, че това е способност, която хората могат да споделят с птиците, наречени евразийски сойки.

С епизодичната памет „вие си спомняте събитие или епизод, оттук и името“, каза Джеймс Дейвис, първият автор на изследването, което се появи на 15 май в списанието PLOS One . „Изживяваш го наум. Той също така включва други видове детайли, които съставляват това преживяване, така че звуци, гледки, дори мислите или настроението ви в дадения момент.

Епизодичната памет се различава от семантичната памет, която е припомнянето на фактическа информация, добави Дейвис, докторант по психология в лабораторията за сравнително познание на университета в Кеймбридж.

„Често е полезно да мислим за епизодичната памет като запомняне, докато семантичната памет е просто знание“, каза той. „Всъщност не става дума за съзнателно припомняне.“

Въпреки че епизодичната памет е неразделна част от начина, по който повечето хора преживяват света, за учените може да бъде трудно да докажат дали нечовешките животни споделят тази способност - в крайна сметка те не могат да ни кажат какво мислят. Въпреки това, в продължение на няколко десетилетия, учените разработват експерименти, за да изследват способността на животните да си спомнят предишни събития и те са открили доказателства за подобна на епизодична памет при толкова различни същества като гълъби , кучета и сепии.

Вранови - групата птици, която включва гарвани, гарвани и сойки - са известни с умни и предишни проучвания показват, че те са способни на подобна на епизоди памет, която може да им помогне да намерят парчета храна, които са скрили за по-късно. През 1998 г. д-р Никола Клейтън измисли експеримент със сойки, при който птиците изглежда си спомняха какви видове храни са скрили на различни места и преди колко време.

Това средство за намиране на доказателства за епизодично подобно припомняне - наречено "какво, кога, къде" протокол - се превърна в стандарт сред учените, изучаващи паметта на животните. Но Дейвис, който е съветник на Клейтън, искаше да намери други начини за тестване на тази когнитивна способност.

„Ако използвате само една методология, тогава потенциално има някаква грешка в този метод“, каза Дейвис. „Ако използвате множество различни методологии, които тестват едно и също нещо по доста различни начини, тогава това води до много по-убедителни доказателства.“

Тестване на случайна памет

Новият експериментален дизайн на Дейвис и Клейтън се основава на концепцията за случайна памет.

„Идеята е, че с човешката епизодична памет ние си спомняме подробности за събития, които по това време не са били непременно свързани с нищо. Не се опитваме активно да помним това“, каза Дейвис. „Но ако ви попитат за това няколко дни по-късно, може да си спомните тези подробности.“

Това е привидно маловажна част от информацията, която не сте съзнателно записали в паметта - например, спомняйки си какво сте обядвали вчера. Този аспект на епизодичната памет понякога се нарича „умствено пътуване във времето“.

За да разберат дали евразийските сойки са способни на мислено пътуване във времето, изследователите са работили с птици, които са били обучени да намират храна, скрита под чаши. Дейвис постави редица от четири еднакви червени пластмасови чаши и позволява на птиците да го наблюдават как поставя парче храна под една от чашите. След това сойките трябваше да си спомнят под коя чаша е била скрита храната. Достатъчно лесно.

За следващата стъпка от експеримента Дейвис направи малки промени във външния вид на чашите, като добавяне на стикери или цветни струни, но отново скри храната под същата чаша в състава. За птица, търсеща лакомство, тези връвчици и стикери изглеждаха като маловажна случайна информация - в този момент те трябваше да се тревожат само за позицията на чашата, за да намерят храната.

Но в последния етап от експеримента тези малки детайли от украсата на чашата стават неочаквано важни. Дейвис променя позицията на чашите, така че птиците вече да не могат да разчитат на някога важната информация коя чаша в редицата съдържа храна. (По-късно лакомствата бяха извадени от чашите, за да се изключи възможността птиците просто да намират храната по миризмата.) Въпреки това, след 10-минутна почивка, сойките все още успяха да намерят чашите с лакомствата.

Дейвис предположи, че умственият процес на птиците може да е включвал да се запитат: „Къде е храната? Спомням си, че отидох при този с черния квадрат върху него. Ще отида при този“, каза Дейвис. Сойките изглежда се връщаха назад в паметта си, за да извлекат подробности за украсата на чашите, и те бяха много успешни в използването на тази информация, за да намерят скритата храна.

„Това проучване предоставя сериозни доказателства за епизодична памет при евразийските сойки“, каза д-р Джонатън Кристъл , професор по психология и мозъчни науки в Университета на Индиана Блумингтън, който не е участвал в проекта. „Ако можете да отговорите на този неочакван въпрос след случайно кодиране, това се превръща в силен аргумент, че можете да си спомните назад във времето към по-ранния епизод, който е в основата на документирането на епизодичната памет.“

Кристал каза, че проучвания като това, които имат за цел да идентифицират способностите на животните да формират епизодични спомени, са важни отчасти поради тяхната потенциална роля в областта на изследването на човешката памет.

„Голямата болест на паметта е болестта на Алцхаймер и, разбира се, най-изтощителният аспект на болестта на Алцхаймер е дълбока загуба на епизодична памет“, каза Кристъл.

Тъй като лекарствата за Алцхаймер при хора неизменно се подлагат на тестове върху животни, преди да стигнат до изпитания върху хора, той отбеляза, че е важно за учените да могат да разберат дали тези лекарства действително влияят на спомените, които пациентите с Алцхаймер губят.

„Не е достатъчно само да подобрим паметта, ние трябва да подобрим епизодичната памет“, каза той, и по-доброто разбиране на това как да се тества за подобна на епизоди памет при животни може да помогне това да стане възможно.