ЕС не достига изискваните нива на финансиране на научни изследвания и е в явно неизгодно положение в сравнение с Южна Корея, Съединените щати и Япония. С наближаването на европейските избори учени от целия Европейски съюз се обединяват за първи път, за да призоват за увеличаване на финансирането на науката от техните кандидати, съобщава Euronews.

„От съществено значение е да се запази съвместният, отворен и международен характер на научната работа“, се казва в изявление на 27-те научни академии на ЕС, представено миналата седмица в Брюксел, Белгия.

„Поне 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) в научните изследвания и образованието е начинът да кажем, че не можем да се ограничим до следването на извънредни ситуации, а че работим заедно, за да изградим солидна Европа, необходима за един наистина несигурен свят“, казва Патрицио Бианки, член на Accademia Nazionale dei Lincei.

Бианки подчертава значението на подготовката за непредвидени нужди и призовава за колективно решение относно инвестиционните приоритети, за да се предотврати „дългата стагнация“ и да се гарантира, че ресурсите се разпределят в области, които са критични за справяне с извънредни ситуации.

Континент в неравностойно положение

В момента ЕС е под целта за разходи от 3% от БВП за научни изследвания, постигайки само 2,27%. Съществуват значителни различия между държавите-членки, вариращи от Белгия с 3,43% до шест държави, които харчат по-малко от 1%, като Румъния е най-ниската, отделяща само 0,47%.

ЕС също така изостава от други страни в разходите за научни изследвания, като Южна Корея е с 4,93%, Съединените щати с 3,46%, Япония с 3,34% и Китай с 2,41%, което поставя континента в значително по-неблагоприятно положение

.

Данните за 2021 г. показват, че ЕС е инвестирал 331 милиарда евро в научноизследователска и развойна дейност, което е ръст от 6,9% спрямо предходната година и ръст от 45% през последното десетилетие в сравнение с 2011 г.

Нарастващата конкуренция между държавите и по-сложните предизвикателства оставят ЕС в по-неблагоприятна позиция, според президента на Холандската кралска академия за изкуства и науки Марилин Догтером. „Вероятно имаме нужда от наука повече от всякога поради сложността на предизвикателствата, пред които сме изправени“, казва тя, чувство, повторено от другите подписали. В съвместното си изявление те призовават за „гаранция, че научните знания се използват при разработването на обществени политики“.

Изследователите се чувстват пренебрегнати в кампанията за европейските избори

Научната общност се чувства пренебрегната в предизборната кампания за Европейски парламент, което се подчертава от факта, че само две европейски партии се застъпват за увеличаване на разпределението на БВП за научни изследвания и развитие. Европейската народна партия настоява за комбинирани инвестиции от 4% от БВП както от ЕС, така и от държавите-членки, като набляга на научните постижения. Междувременно Европейската левица предлага 7% от БВП на ЕС да бъдат запазени за образование, научни изследвания и иновации.

Въпреки че няколко избирателни манифеста споменават ролята на науката, те се фокусират основно върху връзката й с енергийния преход, индустриалната и цифровата трансформация или подкрепата за жените в научните сектори. Общността също така призовава държавите-членки и институциите на ЕС да „използват систематично и информирано научните знания при изготвянето на политики“.

Те също така настояват европейските политици да "уважават и защитават принципа на академичната свобода, автономията на своите институции и открития международен обмен на хора и знания, като гарантират по всяко време безопасни и стабилни условия на работа за учени и студенти".