Аладжа манастир ще работи днес, 5 май 2024 - Великден, при вход свободен за всички посетители, припомня Moreto.net.

Музейния обект работи без почивен ден във всички празнични дни, а работното му време е от 9 до 17 часа, съобщиха от РИМ-Варна.

Разположен на 17 км. североизточно от Варна в отвесен скален масив на франгенското плато, Аладжа манастир принадлежи към голяма група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море. Истинското християнско име на манастира е неизвестно, предполага се, че "аладжа" се нарича от времето на османското владичество. Аладжа в превод от арабско-персийски означава пъстър, шарен - име дадено му вероятно на запазилите се до онова време стенописи от параклиса.

Първите проучвания започват да извършват братя Шкорпил, като грижа за неговото стопанисване поемат Варненско археологическо дружество и музей.

Скалната обител Аладжа манастир се състои от две равнища, като на първо са манастирска църква, верига от монашески килии, църква за заупокойни молитви, кухня с трапезария, крипта. На второто ниво се намира естествена голяма скална ниша, в края на която е разположен малък параклис до който се стигал чрез дървена стълба от долния етаж където се намирала църкавата за заупокоини молитви. Тук най-добре са съхранени оргиналните средновековни стенописи, поради трудния достъп.

Западно от манастира в гъстата растителност на природен парк "Златни пясъци" се намират още една група пещери, именовани от Карел и Хермин Шкорпил като "Катакомбите" - вероятно отшелнически килии и гробници на монаси на три нива. Смята се че са обитавани през раннохристиянската епоха (IV-VI век), основание за което са намерените фрагменти от керамика, монети и врязани кръстове. По-късно, през XIII-XIV, "Катакомбите" и "Аладжа" манастир оформят един по-голям монашески комплекс. Прекратили активното си съществуване през XVII - XVIII в.

На територията на комплекса се намира и музей , в които можете да видите възстановка на Аладжа манастир и "Катакомбите", икони и църковни принадлежности. На втория етаж се намират част от подови мозайки на втората Раннохристиянска базилика открита на ул."Хан Крум".