В последния си работен ден 49-ото Народно събрание достигна своеобразен връх в своята дейност. Очакванията бяха, че това ще е денят, в който всички усилия на депутатите ще се хвърлят за забрана на рекламата на хазарта, а като бонус ще се разглежда и алтернативният данък за доходи от събиране на диворастящи гъби. До края на деня рекламата на хазарта беше забранена, а темата с диворастящите гъби отпадна. Изненадата обаче дойде от друго място - в рамките на минути депутатите приеха регулация на надценката на хляба, която очевидно няма нищо общо нито с хазарта, нито с гъбите. Как се случи това и дали не беше поставен рекорд? Това питат от Института по пазарна икономика.

Сутринта на 30 април се проведе заседание на бюджетна комисия, която гледа на второ четене двата споменати законопроекта за хазарта и гъбите - скоростно, защото същия следобед трябва да бъдат приключени в пленарна зала. Докато се гласуват текстовете за гъбите, Йордан Цонев (ДПС) прави предложение в преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица да се въведе максимална надценка в размер на 15 на сто върху цената на хляба, която да е в сила до 31 декември 2024 г. Предложението няма нищо общо с разглеждания законопроект и не е внесено между първо и второ четене в комисия; прави се по време на самото заседание, без каквато и да е оценка на въздействието.

В този сценарий се отива към максимално бърз завой в стопанската политика - от текст на коляно на второ четене в комисия сутринта до финално гласуване в пленарна зала следобед. Най-забавното обаче тепърва предстои. В пленарна зала депутатите отхвърлят текстовете за гъбите и целият законопроект пада - няма как да има само преходни и заключителни разпоредби, без изменение в основния текст на закона. Блицкригът на ДПС за надценката на хляба е пред провал. Около 16:00 часа обаче, Йордан Цонев предлага текстовете за надценката на хляба в преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта. Преди 16:30 часа текстовете са окончателно приети. В рамките на 30-на минути, направо в зала на второ четене, без да се минава през комисии, без да има възможност за оценки, становища и прочее, и без да има каквото и да е отношение към гласувания в момента законопроект, парламентът прие с огромно мнозинство регулация на ценообразуването на хляба.

Това вероятно е една от най-скоростно приетите регулации в парламентарната история. Огромната подкрепа от депутатите също буди недоумение - от 200 гласували само 2-ма гласуват против (от групата на ПП-ДБ, която по принцип гласува въздържал се). Критични изказвания в зала няма. Гласуването и мълчанието показват на практика, че страхът от изборите води до потъпкване на всякакви принципни позиции, снишаване по теми, които могат да уронят рейтинга и в крайна сметка минаване на лобистки текстове, които се наместват директно в търговски практики и взаимоотношения в един съвсем обичаен пазар.

Приетият текст гласи, че новата регулация влиза в сила от 1 юли и ще е в сила до 31 декември 2024 г. Този срок сам по себе си нищо не гарантира - примерите с отстъпките на ДДС, в т.ч. конкретно нулевата ставка за хляба, показват, че в парламента най-лесно се удължават срокове на една или друга разпоредба. Обещанията, че тепърва ще се правят оценки и може да се промени текста преди 1 юли също звучат неадекватно. Към момента парламентът се разпуска и ако президентът не наложи вето или пък не бъде сезиран Конституционният съд за безумната процедура на приемане, новата регулация ще влезе в сила и ще обърка пазара на хляб.

А колкото до цената на хляба, две неща си заслужава да се споменат. Първото е, че годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май/юни 2022 г. до 3,3% към март 2024 г., като месечната инфлация е отрицателна - т.е. цената е паднала през последния месец. При месото и месните продукти например годишната инфлация към март 2024 г. е 6,4%, или двойно по-висока от тази при хляба. Казано просто, в момента не се случва нищо извънредно на пазара на хляб. Второто е, че по принцип в България няма драма с цената на хляба в сравнение с другите страни в Европа. Сравнение на средноевропейските цени на хранителните продукти показва, че в България по-скоро има отклонение при млякото и млечните продукти, където цените са високи в сравнение със средноевропейското ниво, но не и при хляба, където сме на 70-75% от средноевропейското ниво. Тоест и тук трудно се вижда някаква извънреден проблем, който да извинява скока на депутатите да го решават в последния си работен ден.