Барби на Грета Геруиг може да е най-успешният във финансово отношение филм, режисиран някога от жена режисьор, и най-касовият филм за 2023 г. Но беше победен в боксофиса в Италия от друг филм, също направен от жена и говорещ директно за женския опит.

Все още има утре (C'è Ancora Domani), от 50-годишната актриса, писателка и певица Паола Кортелези, сега излиза в цяла Европа, включително Обединеното кралство. Миналата година се превърна във феномен в Италия, като взе повече пари и от Барби, и от Опенхаймер.

Към миналия месец той направи около £31,5 милиона в кината, беше най-големият филм в страната за 2023 г. и най-успешният филм, режисиран някога от италианка. Кортелези коментира за BBC News, че все още не може да повярва на успеха му.

„Никой не би могъл да предвиди вълната от участие и привързаност на публиката към този филм“, казва тя.

„Актриса съм от близо 30 години и съм писала сценарии през последните 10 години, сега направих първия си филм на 50 години. И да споделя екрана и боксофиса с огромен филм като Барби , което също се занимава с опита на жените, трябва да е нещо добро."

Част от причината, поради която „Все още има утре“ може да предизвика такъв акорд в Италия обаче, е, че героинята Делия (също изиграна от Кортелези) страда от жестоко физическо и емоционално насилие от съпруга си. Във филма Делия е домакиня и майка, живееща в бедност в следвоенен Рим през 1946 г., годината, в която италианските жени за първи път могат да гласуват.

Въпреки това, историята на филма резонира със съвременната италианска публика. Според последните полицейски статистики 120 жени са били убити в Италия през 2023 г., около една на всеки три дни. В доклада се казва, че малко над 50% от тях са били убити от партньори или бивши партньори. Една четвърт от тях са били убити от децата си - в 89% от тези случаи синът им.

Темата за убийството на жени избухна в Италия през ноември 2023 г., няколко седмици след излизането на филма „Все още има утре“. Проведоха се масови протести заради убийството на 22-годишната студентка Джулия Чекетин , за която се твърди, че е убита от бившия си приятел, който чака съдебен процес. На погребението й присъстваха хиляди хора и смъртта й предизвика големи протести и призиви за повече защита на жените.

Кортелеси казва, че нейният филм отчасти се опитва да изследва културен манталитет, който според нея „продължава от хилядолетия“.

Така наречените „престъпления от страст“ бяха криминализирани в Италия едва през 1981 г., а през юли 2023 г. съдиите в Рим нашумяха по целия свят, когато пазач в училище беше оправдан за опипване на 17-годишна ученичка, тъй като сексуалното насилие е продължило по-малко от десет секунди. „Краткото опипване“ се превърна в тенденция в Instagram и TikTok в Италия, заедно с хаштага #10secondi.

„Темата за убийството на жени е за съжаление много, много актуална, особено в Италия“, обяснява Кортелези.

„Но убийството на жени често е трагичният край на нещо, което не е започнало по този начин. Това, което не знаем, е историята, която завършва с ужасяващ акт на насилие и смърт на жена на всеки 72 часа в Италия. Можем да направим само извод за история на насилие, която често дори не се довежда до властите, преди да ескалира."

Режисьорката споделя, че темата за насилието над жени е част от нейния сценарий от години, както и в нейната сценична и екранна работа като актьор, въпреки че самата тя казва, че не го е преживявала лично.

„Исках да направя съвременен филм, чието действие се развива в миналото, за да сравня какво се е променило и какво е останало същото“, обяснява тя.

„Може би сега, като жени, имаме определени права и гаранции, но това, което не се е променило в обществото, е този манталитет, който изкривява любовта и я превръща в притежание. Ето защо се нуждаем от по-добро образование.“

„Все още има утре“ може да се развива през 1946 г., заснет в черно и бяло (намигване към класическите италиански режисьори от периода) и да се занимава с тема като домашното насилие, но ироничният хумор все още прониква в историята, нещо, което режисьорката казва, че вярва, че е помогнало на публиката се отнасят към него.

„Когато съм писала сценарии в миналото, съм използвала същия вид език“, казва тя. „Това не е комедия сама по себе си, това е използването на езика на комедията, за да се говори за някои много сериозни теми. Чувствам, че с помощта на хумор можете да поставите началото на тези теми. Знаете, че хората ще се надяваме да съчувстват и да заемат страната на вашата героиня , без да бъда конфронтиран на моя кинематографичен език."

Кортелези твърди, че 45% от демографската й аудитория в Италия са били мъже, което тя нарича „голяма радост“.

„Това никога не е било предназначено да бъде филм срещу италианските мъже, това е покана да споделяме и да вървим заедно по същия път в живота. Наистина не исках да отчуждавам мъжете от гледането на филма и да мисля, че соча обвинително с пръст тях.

„Мисля, че поради тона на филма и начина, по който бяха изобразени всички различни герои, мъжете всъщност се идентифицираха с женските герои, можех да го видя в начина, по който реагираха по време на филма.

„Много мъже се чувстваха способни да говорят по време на сесиите за въпроси и отговори след това и да споделят собствените си истории, които често намирах за наистина вълнуващи.“

В крайна сметка обаче актрисата и режисьор нарича 11-годишната си дъщеря своя „муза“ за филма и казва, че той може да бъде описан като „любовна история между майка и дъщеря“.

„Целият този проект се случи, защото й четях книга за правата на жените и дъщеря ми не можеше да повярва, че е имало време, когато правата ни не са били закрепени в закона. Така че ми хрумна, че трябва да говорим с по-младите поколения че трябва да осъзнаят правата си не са даденост“, казва тя.

"Само защото постигаме нещо, това не означава, че то ще бъде там завинаги. Исках по някакъв начин да започна да предавам щафетата на по-младото поколение."