Индексът на авторитарния популизъм, публикуван от TIMBRO и EPICENTER, установява, че 26,9% от европейците подкрепят авторитарни политически партии, както в лявата, така и в дясната част на политическия спектър.

Подкрепата за популистки партии в България през 2023 година е била под 20%, показва Индексът на авторитарния популизъм, разпространен от Института за пазарна икономика.

Индексът описва начина, по който популистките правителства в Европа подкопават демокрацията и правата на човека и прилагат вредни икономически политики.

Основните заключения на доклада са:

Средната подкрепа за леви и десни партии, които се застъпват за авторитарни популистки идеологии, възлиза на 26,9%, което е исторически връх, но без ръст от 2019 г. насам.

Страховете от имиграцията доведоха до нарастване на подкрепата за десния авторитаризъм и популизъм, докато радикалната левица преживява постоянен спад.

Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока подкрепа за популистки партии и са с висок риск от възприемане на популистки политики.

Малта, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Хърватия се нареждат на последните места по подкрепа за популистки партии.

Отношението към ЕС се различава сред популистките партии. Макар че тези партии са по- принцип по-евроскептично настроени, днес по-малко от тях се застъпват за пълно оттегляне от ЕС, отколкото през предходните години.

Данните сочат, че подкрепата за популистите се консолидира, но няма признаци за по-нататъшно разширяване.

Унгария, управлявана от националноконсервативната партия Фидес на министър-председателя Виктор Орбан, е начело на класацията. Унгария се превърна в олицетворение на нелибералната демокрация чрез усилията на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния контрол и разделение на властите и да ограничи свободата на медиите. Популистките икономически политики на Унгария доведоха до нежелани последствия: контролът върху цените не успя да се справи с инфлацията след Ковид и същевременно предизвика изкуствен недостиг на стоки от първа необходимост.

Лявото популистко правителство, което управляваше Гърция през целия период между 2015 г. и 2019 г. с изключение на един месец „показа липса на уважение към демокрацията и свободата на изразяване“, когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, се посочва в доклада. Подобни опити за централизиране на властта и ограничаване на свободата на изразяване бяха характерни и за наскоро загубилото изборите дяснопопулистко правителство на Полша.

Индексът на авторитарния популизъм предупреждава, че популистките правителства рядко изпълняват обещанията си и често влошават проблемите, за решаването на които са избрани.

Изчисленият според методологията на индекса общ дял на гласовете за авторитарни и популистки партии в България бележи значителен ръст през последното десетилетие, като в средата на миналото десетилетие достига почти 1/5 от всички гласове на парламентарни избори. През последните години възходът на Възраждане носи поредно увеличение, като според последното издание делът на популизма в страната достига 17% през 2023 г.

Андреас Йохансон Хайно, автор на доклада посочва:

„Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна. Популярността на тези партии често води и до захващане на политическа власт, като повечето европейски демокрации са имали популистки партии в управлението в един или друг момент.

Популистките партии по своята същност са антисистемни движения и са обединени от съпротивата си срещу политическите елити в съответните държави, но същевременно представляват много разнообразна група от партии, включително в отношението си към демокрацията. Ето защо, макар данните да показват общоевропейски тенденции, всяка партия трябва да бъде оценявана според собствените си особености.

Днес популизмът е по-ляв, отколкото преди двадесет години, особено що се отнася до икономическата политика. Това е очевидно както по по-протекционистките им позиции за търговската политика, така и по отношение на твърдата защита на голяма и щедра социална държава.

Сред популистките партии се наблюдават и тенденции към промяна на отношението към ЕС. Макар че тези партии остават чувствително по-евроскептични от други, все по-малко от тях се застъпват за оттегляне от съюза, а няколко партии възприемат по-умерени позиции”.

Адам Барта, директор на EPICENTER, заявява:

„Индексът на авторитарния популизъм на TIMBRO е най-задълбоченият анализ на политическите тенденции в Европа през последните четири десетилетия. Индексът предоставя ключови изводи за възхода на авторитарния популизъм и дава трезва оценка за предизвикателствата пред либералните демокрации. Това не са просто данни; това е сурова оценка на здравето на нашите демокрации.

Авторитарният популизъм върна назад с години, ако не и с десетилетия, правната рамка и икономическия напредък на моята родна страна, Унгария. Ето защо е важно трезво да оценим състоянието на правовата държава и либералната демокрация в Европа, за да можем да гарантираме, че държавите – членки на ЕС, ще се придържат към пътя на икономическия напредък и ще защитават индивидуалните свободи.“