Срещата на съюзниците в Париж се проведе само два дни след като Украйна отбеляза две години от началото на пълномащабното нахлуване на Русия.

Френският президент Еманюел Макрон каза в понеделник, че изпращането на западни войски на място в Украйна не е „изключено“ в бъдеще, след като въпросът беше обсъден на среща на европейски лидери в Париж, тъй като пълномащабното нахлуване на Русия навлиза в трета година.

Френският лидер каза, че "ще направим всичко необходимо, за да не може Русия да спечели войната" след срещата на над 20 европейски държавни и правителствени ръководители и други западни официални лица.

„Днес няма консенсус за изпращане на войски по официален, одобрен начин на място. Но по отношение на динамиката нищо не може да се изключи“, каза Макрон на пресконференция в президентския дворец Елисей.

Макрон отказа да предостави подробности за това кои нации обмислят да изпратят войски, като каза, че предпочита да запази известна „стратегическа неяснота“.

В срещата участваха германският канцлер Олаф Шолц и президентът на Полша Анджей Дуда, както и лидери от балтийските нации. Съединените щати бяха представени от своя първи дипломат за Европа Джеймс О'Брайън, а Обединеното кралство от външния министър Дейвид Камерън.

Дуда каза, че най-разгорещената дискусия е била дали да бъдат изпратени войски в Украйна и „няма споразумение по въпроса. Тук мненията са различни, но такива решения няма.”

Президентът на Полша каза, че се надява, че „в близко бъдеще съвместно ще можем да подготвим значителни доставки на боеприпаси за Украйна. Това е най-важно сега. Това е нещо, от което Украйна наистина се нуждае.

По-рано Макрон призова европейските лидери да гарантират „колективната сигурност“ на континента, като предоставят непоколебима подкрепа на Украйна в лицето на по-твърдите руски офанзиви на бойното поле през последните месеци.

„Особено през последните месеци видяхме, че Русия става по-твърда“, каза Макрон.

Макрон цитира необходимостта от укрепване на сигурността, за да се предотвратят всякакви руски атаки срещу други страни в бъдеще. Естония, Литва и Латвия, както и много по-голямата Полша са смятани за възможни цели на бъдещия руски експанзионизъм. И четирите страни са твърди поддръжници на Украйна.

Външният министър на Естония каза по-рано този месец, че НАТО разполага с около три или четири години, за да укрепи отбраната си.

Във видеообръщение президентът на Украйна Володимир Зеленски призова лидерите, събрали се в Париж, „да гарантират, че Путин не може да унищожи нашите постижения и да не може да разшири агресията си към други нации“.

Няколко европейски държави, включително Франция, изразиха подкрепата си за инициативата на Чешката република за закупуване на боеприпаси и снаряди извън ЕС, казаха участници в срещата.

Холандският премиер Марк Рюте каза, че страната му е решила да предостави над 100 милиона евро за тази цел.

Освен това трябва да бъде създадена нова коалиция за по-нататъшно „мобилизиране“ на нации с възможности за доставка на ракети със среден и голям обсег, каза Макрон, след като Франция обяви миналия месец доставката на 40 допълнителни крилати ракети с голям обсег на действие Scalp.

Европейските нации се притесняват, че САЩ ще откажат подкрепата, тъй като помощта за Киев се колебае в Конгреса. Те също имат опасения, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом и да промени курса на политиката на САЩ на континента.

Парижката конференция идва, след като Франция, Германия и Обединеното кралство наскоро подписаха 10-годишни двустранни споразумения с Украйна, за да изпратят силен сигнал за дългосрочна подкрепа, докато Киев работи за укрепване на западната подкрепа.