За оттегляне на законопроекта за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) в морските пространства призоваха рибари, природозащитници, хотелиери и ресторантьори на кръгла маса в Народното събрание.

Дискусията беше организирана от Ивайло Мирчев от „Да България“, един от вносителите на Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, който обаче не присъства на срещата.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), който е съвносител на текстовете, увери, че докато не видят всички становища, няма да приключат с гледането на законопроекта на второ четене в комисията.

От „БСП за България“ и „Възраждане“ също призоваха за оттегляне на законопроекта. В дискусията бяха изразени опасения за лобизъм, притеснения за ефекта върху туризма и за спад в цените на имотите.

Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства бе приет на първо четене от парламента на 25 януари т.г., но още тогава предизвика много спорове в пленарната зала. С текстовете се урежда правно-административният път и принципи за планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот на електроенергийни централи в морските пространства на страната.

Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българско дружество за защита на птиците, посочи, че има европейска директива, която изисква предварително планиране и създаване на карта на ВЕИ накъде трябва да се насочи инвеститорският интерес. Тя настоя за оттегляне на законопроекта, а парламентът да се съсредоточи върху транспониране на директивата. Матеева отбеляза, че ветрогенераторите пряко убиват птиците, но също така губят местообитание. Те не ходят там, където се перките, уточни тя.

Емил Милев от „Черноморски изгрев“ поиска да бъде оттеглен законопроектът в този му вид. Той посочи, че като рибар, не го интересува дали ветрогенераторите ще се виждат, а колко ще бъде нарушено екологичното равновесие в морето. Милев коментира, че с изграждането на вятърни паркове ще бъдат ограничени рибните полета. Три-четири офшорни парка ще ни вземат над 20 % от територията на морето, отбеляза той. По думите му, където се изгради такъв парк, където минава кабел, там риболов няма.

Атанас Карагеоргиев от Съюза на хотелиерите в „Златни пясъци“ и „Свети Константин и Елена“ коментира, че вносителите обричат целия бранш на гибел. Вятърни паркове има в Северно море, но там няма развит туризъм, отбеляза той. По думите му с 10 % намаляват цените на имотите, само като се заговори за перки, а с 50-70 %, когато започнат да се строят. Става въпрос за лобистки интереси, смята Карагеоргиев.

Красимира Катинчарова от екосдружение „Човек - природа - живот“ отбеляза, че третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост зависи от няколко законопроекта и законопроектът за ветрогенераторите в морските пространства е един от тях.

Борислав Гуцанов („БСП за България“) коментира, че около 250 хиляди души са заети в туризма и най-вероятно този дял от икономиката ще бъде подложен на риск. Вятърните паркове ще бъдат разположени близо до брега, в 6-милната зона, това е по-малко от 12 км. Ако ги разположиш по-навътре в морето, ще струва на инвеститорите много пари, посочи той. Оттеглете го този опасен и срамен закон, призова Гуцанов.

Коста Стоянов („Възраждане“) коментира, че на практика перките в морето ще унищожат сектор „Рибарство“. Това е специален закон, който трябваше да бъде внесен от Министерския съвет, а не през народни представители, след като се вземат всички становища, посочи той. Къде са кметовете, местните общности, защо ги няма, попита Стоянов. Този законопроект наистина е лобистки и според нас той трябва да бъде оттеглен, заяви той.

Александър Симидчиев („Продължаваме промяната-Демократична България“), който модерираше дискусията, коментира, че ефектът върху туризма ще е или минимален, или никакъв, защото перките няма да се виждат от брега. Думите му предизвикаха бурни реакции в залата.

Не очаквайте никой от туристическия бранш да ви подкрепи, а нови избори рано или късно ще има, каза Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията. Този закон трябва да бъде изтеглен, да седнат всички хора, които са тук, да го напишат заедно, добави той.

Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че тяхно изследване от 2021 г. показва, че България има огромен потенциал за развитие на вятърна енергия в Черно море, но до 2040 г. не могат да бъдат построени централи от повече от 3 до 4 гигавата мощности.

Той посочи четири възможни зони за разполагане на вятърни паркове – близко до Шабла, до Варна, до Обзор и дълбоко до българо-турската граница. България е единствената страна в Европейския съюз, която не е предприела действия за развитие на офшорна вятърна енергия, отбеляза Владимиров. Той каза, че потенциалните зони се оценяват на 22 млрд. евро и ще се създадат около 27 хиляди работни места във Варна. Вятърните турбини са разположени на минимум 12 мили от брега и не би трябвало да се виждат от плажа, заяви представителят на Центъра за изследване на демокрацията.

Според Калоян Стайков, главен икономист към Института за енергиен мениджмънт, предвидената продължителност на концесионния договор до 30 г. е много голяма, а навсякъде е между 10-12 години. Народното събрание трябва да поиска анализ на приходите и разходите на Фонд "Сигурност на енергийната система" и ангажиментите за следващите години, препоръча той. Стайков добави, че трябва да отпадне текстът, според който регулаторът изготвя прогнозна цена на електроенергията от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.

От Министерство на туризма също са представили становище по законопроекта, стана ясно по време на дискусията. Според ведомството трябва да се промени дефиницията за морско пространство, дейността по изграждане на вятърни електроцентрали да е само в приоритетните области, а точката на присъединяване към електропреносната мрежа трябва да е на суша. Освен това трябва да е гарантирана отговорността на концесионерите за вреди, които евентуално биха причинили при изграждането на ветропарковете.