Въпреки напредъка: България остава сред страните с най-ниска борба с корупцията

Transparency International публикува последния си доклад за усилията за борба с корупцията в Западна Европа и ЕС и България не може да се похвали със завидни резултати, въпреки, че данните показват, че на страната е дадена най-добрата оценка за борбата с корупцията от повече от 10 години, показва справка на Moreto.net

За България годишният индекс е с число от 45, което е под една граница, която е възприета в това изследване, от 50 точки. Тя е границата, по която страните имат системен проблем със справянето с корупцията – трудно функциониращи институции, хроничен дефицит на някои основни демократични процеси.

Корупцията в Западна Европа и Европейския съюз става все по-лоша според оценките на експертите и това е първото влошаване от повече от десетилетие.

Последният Индекс за възприемане на корупцията (CPI) на Transparency International разглежда 180 държави и територии според техните възприемани нива на корупция в публичния сектор по скала от нула (силно корумпиран) до 100 (много чист).

Индексът за възприемане на корупцията (CPI) за 2023 г. разкрива, че усилията за борба с корупцията са в застой или са намалели в повече от три четвърти от страните в региона. Сред 31 оценени страни само шест са подобрили резултата си, докато осем са се понижили от 2012 г.

Няколко високопоставени демокрации, включително Швеция (оценка на CPI: 82), Холандия (79), Исландия (72) и Обединеното кралство (71), записаха най-ниските си резултати досега. Трябва да се отбележи, че Обединеното кралство отбеляза спад от шест пункта през последните пет години. Дания (90), Финландия (87) и Норвегия (84) оглавяват класацията на CPI, докато страните с най-ниски резултати, отразяващи значителни слабости в върховенството на закона, включват Унгария (42), Румъния (46) и България (45).

Заглушаване на критиката и отслабване на проверките и балансите

Слабата отчетност и политическата корупция подкопават върховенството на закона в регион, където хората губят доверие в своите институции. В най-тревожните случаи групите с тесни интереси имат твърде голям контрол върху вземането на политически решения. В други правителствата се насочват към журналисти, лица, подаващи сигнали за нередности, и други наблюдатели.

Повече от десетилетие системно нарушаване на върховенството на закона в Унгария (42) създаде система, в която корупцията на високо ниво процъфтява без санкции . Реформите на върховенството на закона, съчетани със скорошна законодателна инициатива за затваряне на устата на останалите критици, разкриват ангажимента на правителството да защити статуквото.

Въпреки приемането на отдавна закъсняло законодателство относно подаването на сигнали за нередности, значителните проблеми на България (45) с върховенството на закона и олигархичното влияние остават, въпреки програмите за законодателни реформи на последователни правителства. Дълго закъснялото законодателство относно подаването на сигнали за нередности беше прието, но предизвикателствата при прилагането му са очевидни.

Предложените от Италия (56) изменения на конституцията, ако бъдат приети, ще концентрират властта в изпълнителната власт, отслабвайки парламентарния контрол.

Докладването на корупция също става все по-голямо предизвикателство за журналистите, отслабвайки жизненоважната проверка на правителството, поради засиленото използване на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) или правно сплашване от влиятелни бизнеси и политици в страни като Кипър (53), Малта ( 51), Ирландия (77), Унгария (42), Хърватия (50), България (45), Холандия (79) и Полша (54).

Недостиг на съдебна независимост в целия регион

Слабостите в съдебните системи създават бариери пред достъпа до правосъдие и не позволяват на съдилищата ефективно да ограничат правомощията на правителството. В най-лошите случаи политизирането на съдебните и правоохранителните назначения остави злоупотребите с власт непроверени.

ЕС изтъкна проблеми при назначаването на съдии и цялостното качество на съдебната система в страни от региона, включително Швеция (82), Испания (60), Полша (54), Хърватия (50), Малта (51), Гърция (49), Литва (61) и Ирландия (77).

В Словакия (54) предишният напредък в наказателното преследване на корупцията е опетнен от противоречивите уволнения от правителството в сектора на правосъдието . Това беше бързо последвано от законодателни мерки, насочени към закриване на специалната прокуратура , отговаряща за борба с корупцията, и намаляване на наказателните санкции за корупция. Ако бъдат приети, тези промени значително биха подкопали върховенството на закона и демократичната стабилност, насърчавайки среда на безнаказаност за корупцията.

Дългогодишни проблеми с върховенството на закона продължават да съществуват в Испания (60), като съдебната независимост се възприема като недостатъчна . В центъра е спешната необходимост от реформа на партийната квотна система за съдебни назначения, която доведе до петгодишно прекъсване на назначенията в Генералния съвет на съдебната власт.

Във Франция (71) министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети е обвинен по подозрение, че е използвал министерската си роля за уреждане на спорове с магистрати, с които е бил в конфликт по време на адвокатската си дейност. Спецсъдът, съставен от депутати, го призна за невинен. Dupond-Moretti остана на поста си по време на процеса.

Съобщава се, че съдиите и прокурорите са се сблъсквали с нарастващи заплахи от организирани престъпни групи в Нидерландия (79).

В Малта (51) неотдавнашна резолюция на Европейския парламент призова малтийските власти да засилят разследванията на възможни случаи на опити на бивши държавни служители да прикрият доказателства и да възпрепятстват разследванията и съдебните производства за убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция.

По-положително е, че повишаването на CPI на Естония (76) е подхранвано от ключови реформи, укрепващи независимостта на съдебната система и насърчаващи прозрачността. По-специално въвеждането на споделен надзор върху съдебната администрация и по-строги стандарти за почтеност в съдебната система.

Възможност за поставяне на по-строги стандарти

Като добре дошла стъпка, миналата година Европейската комисия предложи антикорупционен пакет за укрепване на инструментите, налични за държавите-членки на ЕС за борба с корупцията. Пакетът включва специална директива за борба с корупцията, която ще хармонизира правните правила в държавите-членки на ЕС срещу корупционни престъпления, ще увеличи наказателните санкции и ще разшири мерките, достъпни за правоприлагащите органи за разследване и наказателно преследване на корупция.

Регионът е на кръстопът във възстановяването на общественото доверие. През следващата година институциите на ЕС трябва да се възползват от възможността да повишат стандартите и да наложат по-добре собствените си правила, за да увеличат усилията си срещу корупцията, сочи докладът.

ПРИЯТЕЛИ: 1.1 + 1.0	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook