Свежи улики за древните римски вина са открити чрез изследване на използването от винопроизводителите на специални глинени съдове, подобни на тези в съвременна Грузия, според изследователи.

Не е тайна, че римляните са обичали виното , но е имало дебат относно външния вид и вкуса на стиловете, които биха украсили масите за вечеря.

Нови изследвания предполагат, че техниките за винопроизводство, свързани с използването на глинени съдове, известни като „долия“, вероятно произвеждат вина, които са леко пикантни с ключови аромати на печени орехи и препечен хляб.

Долия са били донякъде пренебрегнати от археолозите , изучаващи древните занаяти, казват авторите в списание Antiquity .

„[Въпреки това] тези съдове са били високо ценени предмети, направени от опитни занаятчии, използващи специално подбрани глинени смеси.“

Наред с археологически доказателства и древни текстове, авторите изградиха възможен профил на римските винени стилове, като проучиха продължаващата употреба на глинени съдове „квеври“ в съвременна Грузия , където виното се произвежда от повече от 8000 години.

Римските винопроизводители изглежда са знаели, че заравянето на долия в земята помага за регулиране на температурата по време на ферментацията и това също допринася за развитието на флорални дрожди на повърхността на виното.

Този процес произвежда съединение, известно като сотолон, „което е ключово за леко пикантния вкус на вината и придава аромати на препечен хляб, ябълки, печени орехи и къри“, казват авторите


Порестият характер на съда долия, подобно на квеври, вероятно също позволява известна степен на контролирано окисление, се казва в проучването, отбелязвайки, че римското винопроизводство изглежда включва по-голяма прецизност, отколкото се предполагаше преди. Той добави, че дългите времена на мацерация и отлежаването върху утайка вероятно са били характеристики на римското винопроизводство.

Все още няма директни биоархеологични доказателства за „винификация върху утайката вътре в долията“, но находките от гроздови семки и остатъци в някои долии и амфори предлагат намеци, казаха изследователите.

Отлежаването върху утайка може да е помогнало за подобряване на стабилността на готовото вино, докато удължената мацерация – оставяйки ципите на гроздето в контакт със сока – може да обясни гамата от цветове на виното, описани в древните текстове.

„Римляните не са правили разлика между бяло и червено винифициране, те просто са винифицирали много от тези грозде по същия начин“, каза наскоро пред Decanter д-р Димитри Ван Лимберген, съавтор на изследването от археологическия отдел на университета в Гент .