Добрич отбеляза 146-годишнината от Освобождението си от османско владичество.

Беше извършено поклонение пред Паметника на победата (паметник на ген.-лейтенант А. Е. Цимерман).

Традиционно в церемонията взе участие НД „Традиция – РК „46-и пехотен Добрички полк“. Отслужена беше и панихида от свещеноиконом Георги Дочев.

На церемонията присъстваха заместник-кметът Владимир Трендафилов, народният представител Мая Димитрова, общински съветници, политически организации, граждани и гости на Добрич.

Последното голямо сражение в Руско-турската Освободителна война е край Добрич, разказват от Регионалния исторически музей в града.

Военните действия в Добруджа започват на 22 юни 1876 г. с десанта на Долнодунавския отряд, командван от генерал Аполон Ернестович Цимерман при Галац. Корпусът е в състав 29 000 пехотинци, 4600 конници и 150 оръдия. За две седмици освобождава цяла Северна Добруджа и достига линията Черна вода – Кюстенджа. В продължение на месеци корпусът не предприема никакви действия в южна посока. Стратегическата му задача е да осигури комуникациите на действащата армия с Русия и да отвлича с диверсионни действия вниманието на части от 70-хилядната Източнодунавска османска армия с цел да попречи на съсредоточаването и настъплението й към основния театър на военните действия.

След падането на Плевен и преминаването на Балкана от руските войски, в средата на януари 1878 г. корпусът на ген. Цимерман получава заповед да настъпи на юг, да овладее силно укрепения от противника град Хаджиоглу Пазарджик и да продължи настъплението към Провадия, за да прекъсне комуникациите между Варна, Шумен и Разград.

Настъплението към Хаджиоглу Пазарджик започва на 17 януари. Около града, на разстояние 10-15 км. с принудителния труд на местното българско население противникът изградил силни укрепления – дълбоки, на места двойни траншеи, редути и оръдейни батареи. Противникът разполагал с 15 000 елитни пехотинци и 1500 конници от египетския корпус на принц Хасан под командването на Решид паша. По укрепените позиции били разпределени 42 оръдия. В града и околностите му действали башибозушки отряди, наброяващи до 20 000 души. Врагът е изобилно снабден с провизии и боеприпаси. Двете български църкви са превърнати в складове за патрони и снаряди. Неслучайно в дневника на 16-и Донски казашки полк е записано, че „с ръцете на българите турците така бяха укрепили града, че той можеше да се превърне за нас във втори Плевен”.

Руското настъпение се осъществило от три страни в изключително сурови зимни условия – дълбок сняг, преспи, вятър и виелици. Части от Долнодунавския отряд овладели селата Елибей /Пчеларово/, Пирифак /Равнец/, Карабак /Люляково/, Башхасарлък /Преселенци/, Харман кьой /Кардам/, Чифут кьой /Йовково/. Българите в селищата около Хаджиоглу Пазарджик посрещнали радушно освободителите си, настанили ги в къщите си, докато отминат зимните виелици, забавили настъплението с няколко дни. Местното българско население помагало и с ценни сведения за разположението и движението на редовната турска войска и башибозушките шайки.

На 22 януари руски кавалерийски разезди и пехотни части атакували предните турски позиции край с. Чаир харман /Ген. Колево/. Противникът не удържал на вихрената атака и се изтеглил към укрепленията на Х. Пазарджик.

Осъзнавайки предимството, което неприятеля има в силно укрепения град, ген. Цимерман решил да обкръжи града и изпратил отряд начело с ген. К.Н.Манзей да блокира връзката с Варна от изток.

На 26 януари противникът с основните си сили направил опит за контранастъпление с цел да си възвърне загубените три дни по-рано позиции при Ези бей /Паскалево/ и Кара иляз /Царевец/. Настъпващите низами са подкрепени от огъня на две полеви батареи. Неприятелят успял да овладее за кратко Ези бей, отблъсквайки предните руски постове. Боят се разрастнал и по обяд, към 12 ч. се налага намесата на една бригада от 18-а пехотна дивизия. Обходната колона на генерал Манзей се върнала по собствена инициатива, овладяла в движение с. Геленджик /Победа/ и се насочила към десния фланг на противника. Завързала се много силна артилерийска и пушечна престрелка, която продължила докъм 17 ч. Тежестта на боя паднала почти изцяло върху Тарутинския полк. На позиции са и 68-ми Бородински полк и 11-а Донска батарея. Като подкрепления в боя влизат 66-и Бутирски и 65-и Московски полк. 17-а пехотна дивизия атакувала врага в тил.

След 7-часово сражение противникът бил принуден да изостави укрепленията и с бягство да се прибере в града.

За свободата на Добрич русите дали около 100 убити и ранени. Загубите на противника били трикратно по-тежки. В боя загива и командващия египетските части Зекерия паша.

Опасявайки се, че градът ще бъде напълно обкръжен, Решид паша заповядал през нощта на 26 срещу 27 януари турският корпус да се изтегли към Варна. При оттеглянето си турците запалили двете български църкви, изоставили ранените, оръжие, боеприпаси и много провизии.

На 27 януари сутринта руските войски влизат в Хаджиоглу Пазарджик, посрещнати възторжено от местното българско население. Първи в града стъпват с развети знамена кавалеристите от 16-и Донски казашки полк.

За 100 години това е петото освобождение на града от османско робство – този път окончателно.

Боят за Хаджиоглу Пазарджик е последното сражение между значителни войскови части по време на Руско-турската освободителна война. След овладяването на силно укрепения град, генерал Цимерман се насочва към Козлуджа /Суворово/ и Провадия, изпълнявайки задачата си за блокиране на турските сили в укрепения четириъгълник Варна – Шумен – Разград – Силистра. На 31 януари руски войски влизат в Балчик. На 4 февруари е освободен и Каварна – защитаван героично от жителите си през лятото на 1877 г. На 22 февруари руски войски влизат в Силистра. Цяла Добруджа е освободена от петвековното османско робство.