Хърватия въведе еврото на 1 януари тази година, но все още изглежда, че гражданите задържат значително количество от бившата си валута в домовете си.

До края на 2022 г. в циркулация имаше 14,7 млрд. куни и според някои оценки хърватите все още държат около една трета от тази сума, а именно 4,66 млрд. куни на стойност приблизително 620 млн. евро.

Данни на хърватската централна банка показват, че в циркулация остават 12 процента от банкнотите и 75 процента от монетите, които не са обменени в евро.

Гражданите задържат старата валута в домовете си по различни причини.

Някои запазват банкнотите и монетите по сантиментални причини и като сувенири. Други са изостанали в портмонетата и джобовете на чуждестранни туристи.

Някои пък вероятно не са обменили изцяло парите си в куни заради подозрителния им произход.

Според централната банка данните показват, че в никоя страна старата валута не е била обменена изцяло. В останалите 19 членки на еврозоната средно 3,16 процента от националните валути никога не са били предявени за обмяна. Например в Естония този дял е 7 процента, в Латвия и Литва 3,5 процента от старата валута не е обменена след влизането им в еврозоната съответно през 2014 и 2015 г. Германците изглежда са запазили 4,7 процента от марките на стойност 5,7 млрд., пише „Ютарни лист".