Нужни са нов регулаторен модел, ръст на заплащането, нов подход в инвестиционната политика за "ВиК" сектора, "водни помощи" за социално слабите хора, каза Николай Нанков, председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройството и местно самоуправление по време на Националния форум "За достойно заплащане на труда и устойчиво бъдеще на отрасъл ВиК в България". Форумът е организиран от Национален браншови синдикат (НБС) "Водоснабдител" към КНСБ и фондация „Фридрих Еберт – България“.

Ако до година и половина не се вземат мерки, проблемите ще са в пъти по-големи, тъй като секторът е цъкаща бомба в България, посочи той. По думите му причините за това са тежката регулация, която превърна сектора в сектор, в който доволни няма – както потребителите, така и работещите в него, каза още той. В сектора се инвестира почти два пъти и половина повече в сравнение с предходното десетилетие, но темповете, с които са амортизира ВиК структурата, не отговарят на нуждите на отрасъла. Заплащането в сектора е най-ниското в сравнение с останалите публични сектори и заплатите са с около 30 на сто по-ниски в сравнение със средната заплата за страната, посочи още Нанков. По думите му са необходими кардинални и много бързи управленски решения.

Цената на водата за потребителите в цялата страна трябва да е единна, а инвестициите в сектора да са ангажимент на държавата, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му не може да се очаква, че през цената на водата водоснабдителните и канализационните оператори ще могат да правят инвестиции. Има европейски фондове, проекти и програми, републикански бюджет, но инвестициите трябва да са ангажимент на собственика – държавата и общините, а не на потребителите, посочи Димитров. Крайно време е да се отговори дали страната ни има нужда от единно управление на водите, каза още Димитров и припомни, че в момента водите се управляват от много различни законови регламенти и структури на изпълнителната власт – МРРБ, МОСВ, МЗХ. По думите му един от най-големите въпроси е дали да се пристъпи към единен механизъм, с който „върви“ и механизмът на регулацията. Ако се пристъпи към единно управление на водите, се предполага друг механизъм на регулация, тъй като сегашният има редица недъзи, посочи още той.