Глифозатът е хербицид, използван за премахване на плевели. За първи път се появи на пазара през 1974 г. и по това време ефектите му върху здравето бяха неизвестни. Но оттогава употребата му предизвика ожесточени дебати относно опасностите от това, което се превърна в най-широко използвания пестицид в света.
През ноември Европейският съюз поднови разрешението си за десет години.
Киберон в северозападна Франция е дом на Лудовик Може, 52-годишен бивш озеленител. Животът му беше унищожен, когато беше диагностициран с рак от работа с глифозат. От 2020 г. животът на Людовик се e превърнаl в ежедневна борба. Той прекарwа шест месеца в интензивно отделение и трябва да претърпи 12 последователни химиотерапии.
„Върти 20 години назад. Открихме [глифозат] почти навсякъде. Просто работихме с пръскачка на гърба си, облечени в тениска без нищо отдолу.“ „Унищожителите на плевелите са толкова мощни, че атакуват уплътнението на пръскачката, така че автоматично предизвиква течове. Всъщност гърбовете ни често са подгизнали“, обясни Людовик и добави: „Когато се разболях, не направих връзка с глифозата. До момента, разбира се, когато кръвните изследвания показаха, че кръвта ми е отровена с него.
Две трети от европейците призовават за пълна забрана на пестициди като глифозат, според скорошно проучване . НПО и стотици граждани излязоха наскоро по улиците на Брюксел, за да се чуе гласът им. Сред демонстрантите беше Жоао Камарго, изследовател в агробизнеса.
„Трябва да продължим да се борим срещу глифозата, защото решението да одобрим и да продължим да рекламираме тази отрова още десет години е недопустимо.
„Това е здравен проблем, селскостопански проблем и проблем на бъдещето“. Трябва да предотвратим разпространението на тази отрова“, каза той.
"Пестицидното лоби": Знаем ли пълната степен на опасността?
Людовик вече няма сили да съди агрохимическата фирма Монсанто, която произвежда хербициди на основата на глифозат. Днес обаче много съдебни дела са спечелени по света срещу гигантската немска фирма Bayer, която купи Monsanto през 2018 г.
Франсоа Лафорг е адвокат, специализиран в тези въпроси. Той беше първият, който успя да направи връзката между патологията на своите клиенти и употребата на хербициди и пестициди. Именно той спечели първото дело срещу Монсанто.
„Сблъскваме се с истинско пестицидно лоби, което се опитва да скрие опасността от пестицидите, така че те да продължат да се използват от фермерите и техните служители“, обясни той.
„Това лоби се намесва на всички нива. Първо се намесва на европейско ниво, когато се одобряват активни вещества. Проучванията, които бяха взети предвид за това подновяване на одобрението, не са убедителни и преди всичко проучванията, които трябваше да бъдат взети под внимание , които показват опасността на тези активни вещества, бяха изключени по погрешни причини от европейските власти“, аргументира се Франсоа Лафорг.
В Европейския парламент се срещнахме с Жил Лебретон, евродепутат от френската крайнодясна партия Le Rassemblement National, която подкрепя подновяването на одобрението на глифозат, но за период, ограничен до пет години. Той осъзнава вредата, която глифозатът може да причини.
Използването на глифозат предизвика ожесточен дебат относно опасностите от това, което се превърна в най-широко използвания пестицид в света. Попитахме дали е възможно да поставим икономическите интереси пред общественото здраве.
„За мен проблемът не възниква точно така“, отговори той, „защото не става въпрос само за икономически интереси. Това е и проблем за безопасността на храните. Трябва да произвеждаме достатъчно зърнени храни, за да изхраним населението.“
„За мен отговорните за общата селскостопанска политика, които години наред настояваха за индустриално земеделие, са виновни“, каза Жил Лебретон.
Ефектът на глифозат върху бременни жени
На няколко километра от френския град Виен, Сабине Граталуп и Тео, майка и нейният син, постигнаха голяма победа. За първи път във Франция официално признаха вредата от глифозата върху бебетата на бременни жени.
„Ето ни в манежа, където яздихме коне и върху който нанасяхме препарат за борба с плевелите на базата на глифозат. Това беше нещо, което правех редовно по това време. Но се оказа, че го правих в самото начало на бременността си “, каза Сабине пред Euronews.
Тогава Сабине няма представа на какво излага тялото си.
„Беше много сложно, защото при раждането. Трябваше да умра“, каза Тео. "Имах много операции. Общо претърпях 54 общи упойки."
В случая със Сабине и Тео френският компенсационен фонд за жертви на пестициди признава връзката между малформациите на Тео и употребата на глифозат от майка му. Той получава месечна компенсация от около 1000 евро.
Попитахме Сабин дали смята, че Монсанто е знаела за опасностите от глифозата.
„[В] Досиетата на Монсанто, не искам да бъркам нещо тук, мисля, че беше 2017 г., открихме фалшиви независими проучвания, които, разбира се, бяха в полза на глифозата. Имаше вътрешни имейли, в които се потвърждаваше, че са тествали глифозат, но не и формулировката, например. И че следователно продуктът е бил разрешен въз основа на информация, която е, най-малкото, частична [...] умишлено частична.“
„Самият продукт е опасен, добре. Но преди всичко е глупостта около начина, по който се управлява, което е много по-отвратително от самия продукт. Колко време трябва да мине, преди да бъде забранен? Това е ужасяващо“, заключи Тео.
В България
Само преди дни министърът на земеделието и храните г-н Кирил Вътев изпрати до коалицията „За да остане природа в България“ становище на МЗХ за забрана и ограничения на употребата на активното вещество глифозат. В него се казва, че използването на глифозат ще бъде ограничено или забранено в чувствителни зони и от непрофесионалисти.
По-голяма част от тези забрани бяха включени в отвореното писмо на Коалицията „За да остане природа“, изпратено до отговорните институции в България и петицията от 2020 г.
В становището на МЗХ се казва още, че България подкрепя да продължат изследванията за глифозата, които имат за цел да анализират потенциалната му токсичност върху живите организми, като счита че решението относно по-нататъшната съдба на това активно вещество следва да бъде информирано, експертно и отговорно, отчитайки нагласите на всички заинтересовани страни на обществото в Република България – граждани, неправителствени организации и земеделски стопани.