Къде е Варна сред областите по темп на възстановяване след пандемията

Развитието на Варна и останалите области в страната за поредна година проследява изследването Регионални профили на Института за пазарна икономика. Резултатите от единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България бяха представени преди дни, научи Moreto.net.

Институтът обръща специално внимание на икономическото развитие и възстановяването на областите след пандемията.

Разпределението на брутния вътрешен продукт (БВП) между областите продължава да е крайно неравномерно и в първата година на възстановяване на националната икономика след пандемията от ковид-19. Столицата запазва своето водещо място с 59 млрд. лв. брутен вътрешен продукт, или 43% от общия за страната. Втората икономика е тази на Пловдив, която вече надхвърля 10 млрд. лв. БВП, или 7,4% от този на цялата страна, следвана от тази на Варна (8,4 млрд. лв.), Б

Неравномерното разпределение на БВП на човек от населението ясно показва голямата разлика между столицата и всички останали области. През 2021 г. в София (столица) той е 45 хил. лв. – това е единствената област, чийто относителен БВП е по-висок от средната за страната стойност (20,2 хил. лв. на човек). С близки до средния БВП се нареждат Стара Загора (20,2 хил. лв. на човек), София (19,3 хил. лв. на човек) и Варна (17,9 хил. лв. на човек). Известни размествания обаче има в дъното на класацията, като с най-ниска степен на икономическо развитие в страната вече е област Хасково (9,8 хил. лв. на човек), следвана от Силистра (10 хил. лв. на човек) и Сливен (10,5 хил. лв. на човек). Разликите между по-слабо развитите области са относително малки, като цели 17 области са с БВП на човек от населението под 13 хил. лева. Малкото отстояние означава, че настоящото подреждане отразява различните темпове на растеж в годината на възстановяване след пандемията и изглежда много вероятно през следващите години то да се промени отново.

Претеглени спрямо населението, най-много привлечени чужди инвестиции има в столицата (11,2 хил. евро), следвана от областите София (7,3 хил. евро) и Бургас (5,6 хил. евро). Варна липса сред челните позиции.

Възстановяването на регионалните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 г., като в 24 от 28-те области се наблюдава увеличаване на коефициента на заетост на 15–64-годишните. В няколко области заетостта вече надвишава и нивата от предкризисната 2019 година, която е рекордна за развитието на пазара на труда – в столицата заетостта достига 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75,0%. Варна отбелязва и най-голямото повишение на заетостта спрямо 2019 г. – с цели 7,6 пункта, като за разлика от повечето области при нея няма и видими спадове в хода на пандемията и локдауните.

Почти двойна остава разликата между лидера по заплащане София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато средната заплата в столицата се доближава до 2700 лв., възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са около 1300 хил. лв. на месец. Относително високо – около 1800 хил. лв. месечно – е заплащането в София (област), Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две значителна роля за това имат високите заплати в енергийния сектор. Ако съдим по настоящата динамика, големите отстояния в средните заплати ще се запазват и занапред.

По отношение на социално развитие предизвикателствата остават

Образованието и уменията на работната сила са сред ключовите фактори за икономическото развитие. И тук обаче между областите съществуват значителни неравенства. Абсолютен лидер от гледна точка на дела на висшистите е столицата, където те съставляват 58% от населението на 25–64-годишна възраст – с над 20 пункта повече от Варна, която се нарежда на второ място, и с над 40 пункта повече от областта с най-малко висшисти – Ловеч.

Дори и на фона на подобренията в повечето области обхватът на системата на училищно образование остава проблем в някои области, особено видимо в Добрич и Търговище, където 85% от децата в прогимназиалния етап посещават училище, както и в Сливен, където техният дял е едва 82% с тенденция към спад. В годините след пандемията се наблюдава и повишаване на дела на повтарящите ученици (второгодниците), като те са цели 3,6% от всички ученици в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2,0% в Ловеч, Монтана и Пазарджик.

Тези индикатори говорят за по-ограничен успех на мерките за задържане на учениците в икономически по-слабо развитите и по-бедни части на страната. Демографията остава сред най-сериозните средносрочни предизвикателства пред регионалното развитие. Преброяването от 2021 г. регистрира значителен спад в числеността на населението във всички области, в това число и в столицата, а пандемията от ковид-19 доведе до повсеместно влошаване на естествения прираст в резултат на значителния ръст на смъртността.

Повишената смъртност и спадът в качеството на живот се отразяват значително на очакваната продължителност на живота, изчислена от НСИ. На национално ниво спадът между 2019 и 2022 г. е точно 3 години – от средно 74,9 до 71,9 години, и ако съдим по предишната динамика на показателя, най-вероятно ще са нужни няколко години, за да се възстанови.

Във всички области се наблюдава спад в продължителността на живота на населението между 2019 и 2022 г., но с различни темпове. По-сериозно намаление има в областите с по-застаряло население, като във Видин свиването е с 3,6 години, а в Силистра – с 3,3 години. С под две години спад са само две области – София (област) и столицата, което отразява по-ниския ръст на смъртността в тях в сравнение с останалите. Разликите в самата продължителност на живота също остават значителни – докато в столицата през 2022 г. тя е 74,8 години, а в Кърджали – 74,6 години, то във Видин тя е намаляла до 69,4 години, а в Силистра – до 70,8, което за пореден път подчертава дълбоките различия в качеството на живот между отделните региони.

ПРИЯТЕЛИ: 1.5 + 1.2	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook