На 14 ноември 1978 г. едновременно във Варна и Иличовск (съветско пристанище на Черно море, днес Черноморск в Украйна) е официално открита фериботната връзка между двата града.

Засилените стопански връзки и нарасналият обем на товарните превози между България и СССР през 70-те години на XX в. налагат търсенето на нови възможности за осъществяването им. През 1975 г. е подписана спогодба между правителствата на Съветския съюз и България за организиране на фериботна връзка между пристанищата на Варна и Иличовск, след което започва едновременно строителство на фериботни гари и пристанища в двата града и са поръчани два български и два съветски ферибота.

Във Варна за фериботния комплекс е определен южният бряг на Белославското езеро, срещу пристанище Варна-запад.

Фериботното пристанище разполага с пирс дълъг 210 м и широк 15 м. Подемно-преходен мост свързва коловозите на главната палуба с бреговите коловози. Различието в междурелсието на съветската и българската жп мрежа се преодолява чрез смяна на ходовата част (талигите) на съветските вагони в специално изграден пункт. С това уникално съоръжение терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.

Превозите се осъществяват от два български ферибота – „Героите на Севастопол“ и „Героите на Одеса“ и два съветски (сега украински) – „Герои Плевны“ и „Герои Шипки“. Те са построени по един проект, с еднакви технико-експлоатационни характеристики и приемат вагоните на три палуби.

С изграждане на фериботния комплекс се осигурява по-голяма превозна способност, намаляват се транспортните разходи, увеличават се бързината и ефективността на превозите. В резултат на това се постига значителен финансов ефект.

Сега Варненският фериботен комплекс се оперира от националните превозвачи Параходство БМФ и НК БДЖ. Фериботните кораби, всеки с капацитет от 108 вагона или 920 автомобила, обслужват редовните линии до Украйна (Черноморск) и Грузия (Поти и Батуми). Нова фериботна линия свързва Варна с руското пристанище Кавказ.