Уловени срещу залязващото слънце, облаците в понеделник вечерта образуваха неземна спирала от изгорял портокал над град Горис, източна Армения.
Предишния ден самотен автобус превози последните около 100 000 етнически арменци, бягащи от еднодневна военна кампания, при която азерските сили осигуриха пълен контрол над някогашния автономен регион Нагорни Карабах, който самият се намираше в границите на Азербайджан.
Малцина сред новодошлите имат някаква любов към Никол Пашинян. Чувство, споделяно от хиляди демонстранти, които се изсипаха в арменската столица Ереван миналата седмица, за да протестират срещу отношението на министър-председателя към Азербайджан и Русия, разглеждано като ускоряване на загубата на място, смятано от мнозина за духовна родина на арменците хората.
Докато първоначалните вълнения може да са утихнали, какво може да означава неотдавнашното развитие на дългогодишния конфликт между тези южнокавказки нации за властта на Пашинян, остава открит и дълбоко натоварен въпрос.
„Най-ужасяващото нещо на света“
„Това е най-ужасното нещо на света да загубиш всичко по този начин.“
Мила Ховсепян говореше тихо като в замаяност от приют в Горис близо до арменско-азерската граница в понеделник следобед. Тя и майка й Маро, която страда от тежко умствено увреждане поради напреднала церебрална артериосклероза, пристигнаха само дни преди това с автобус от столицата на Нагорни Карабах Степанакерт.
„Отидохме направо в болницата, защото майка ми е много зле. Тя не може да ходи и има нужда от отделна тоалетна и баня, за да мога да я измия достойно”, обясни Мила. „Нуждаем се от инвалидна количка, за да я преместя, и специален матрак, който предотвратява раните, защото тя прекарва почти цялото си време в леглото.“
„Нямаме семейство тук“, каза тя. „Това е най-ужасното нещо на света да загубиш всичко по този начин.“
На този етап тяхната история е доста типична. По-голямата част от бягащите от Нагорни Карабах към Армения през изминалата седмица сега са навлезли по-дълбоко в страната, страхувайки се да не останат толкова близо до границата и азерските сили, разположени там. Останалите в Горис са предимно възрастни или немощни, или без роднини в Армения, които иначе биха могли да окажат помощ.
Завземането на планинския анклав от Азербайджан, който претендира, но не успя да осигури международно признание на независимост от 1991 г., се случи със светкавична скорост. След натрупването на азерски войски около региона руските миротворци, разположени в района, не успяха да предотвратят започването на цялостна офанзива на 19 септември, която продължи по-малко от 24 часа, преди властите в Степанакерт да обявят, че се предават.
Въпреки че Арцах, както е известен от своите етнически арменски жители, до този момент е бил под блокада повече от десет месеца, ограничавайки доставките на храна и отчаяно необходими лекарства, заместник-кметът на Горис Ирина Йолян казва, че арменските власти може да са имали малко направено, за да се подготви за изселване от такъв мащаб.
„В момента се заемаме с техните непосредствени нужди – подслон, храна, дрехи и лекарства“, каза тя. „В същото време ние също така регистрираме хора и се опитваме да разберем от какво може да се нуждаят в близко до средносрочен план, особено с наближаването на зимата.“
Запитан за това как арменският премиер Никол Пашинян се справя с отношенията както с Азербайджан, така и с Русия, все още формално посредник между отдавна воюващите южнокавказки нации, маниерът й внезапно става студен.
„Хиляди семейства вече са без дом. Азербайджан е като парен валяк по асфалта“, каза тя. „Нищо не ги спира и тази ситуация създава голямо нещастие, голямо недоволство от териториалните загуби и огромното ниво на човешкото страдание.“
„Правителството сега е на място, където има много малко пространство за маневриране.“
Правителство с „малко пространство за маневриране“
Повечето арменци приветстваха това, което изглеждаше нова зора в политиката на страната, когато Никол Пашинян пое властта след продемократична и антикорупционна революция през 2018 г. Мнозина вече са все по-разочаровани от опитите на министър-председателя да се откаже от историческата зависимост от Москва като гарант за сигурност, който да търси по-топли връзки със Запада. Това разочарование миналата седмица се превърна в протести по улиците на Ереван с плакати и скандирани лозунги, заклеймяващи Пашинян като „предател“ на интересите на страната.
Според Максимилиан Хес, сътрудник в Изследователския институт за външна политика в Пенсилвания, падането на Нагорни Карабах постави дипломацията на Пашинян под сериозно съмнение. Легитимността на министър-председателя сега изглежда се основава на въпроса как неговото правителство се изправя пред предизвикателствата на управлението на възникващата бежанска криза, като в същото време смекчава рисковете от азерска агресия срещу суверенна арменска територия.
Преди нападението над Нагорни Карабах, Азербайджан отдавна изразяваше голям интерес към перспективата за отваряне на коридор през Армения до Нахичеван, автономен азерски анклав в арменските граници. Това от своя страна би осигурило сухопътен проход към Турция, като допълнително затвърди нововъзникващата позиция на Азербайджан като ключов търговски и транзитен център за Русия на фона на западните санкции, наложени в отговор на войната на Путин в Украйна.
„Правителството сега е на място, където има много малко пространство за маневриране“, каза Хес. „Бежанската криза наистина е въпрос на държавен капацитет – това не е особено богата страна. Това, което би ускорило по-нататъшни демонстрации, ще бъде влошаващата се ситуация около бежанците, както и потенциалът за по-нататъшен конфликт с Азербайджан.
„Не казвам, че политическата криза непременно ще доведе до революционна смяна на правителството“, поясни той. „Но Пашинян ще се нуждае от международна помощ, за да гарантира, че няма да има допълнително задълбочаване на тази криза в резултат на азербайджанската агресия, превръщайки я във въпрос за бъдещето на самата Армения.
В момента всички тези по-широки геополитически дилеми остават доста академични за Берник Лазарян, който избяга от Нагорни Карабах миналата седмица със съпругата, майка си и малката си дъщеря. Повече от няколко часа една нощ преди заминаването си той твърди, че е носел у дома тялото на приятел от детството си, застрелян от азерските сили, само за да открие, че селото им вече е паднало.
„Нямам представа какво ще се случи с нас след това“, каза той пред хотел „Горис“ от съветската епоха, където в момента е настанен със семейството си. „Просто трябва да намерим начин да живеем.“
Новини - теми
Варна се прощава с д-р Цанко Мичев – лекарят, дарил живот на хиляди деца
Започва адаптация към евромонети на машините за билети за градския транспорт във Варна
Безплатен градски транспорт в новогодишната нощ във Варна
Варненската опера представя концерт-спектакъла „Tina – Simply the Best“ с вход свободен
Черен ден край Сливен: Влак помете каруца с четирима, жена и дете загинаха. 17-годишен загина при друга катастрофа
Варна посреща края на 2025 г. с празничния концерт „Джаз Фиеста“ с вход свободен
Стефановден е
ПСС спаси двама пишман туристи по дънки и маратонки
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ достигна Антарктида
Какво ще бъде времето утре по Черноморието?
Държавната охрана е възпрепятствала антикорупционно разследване срещу депутати в Украйна
Прогноза за времето - 27 декември
МВР: Пазете се от измами при обмяна на левове в евро, не се доверявайте на непознати
Среброто поскъпна със 164% от началото на годината, златото с най-силен ръст от 1979 г.
Русия удължи забраната за износ на бензин и дизел до края на февруари 2026 г.
27 декември в историята
Симеон Николов бе избран за №6 в света според класацията на Volleyball World
Най-важното от Варна във вчерашния 26 декември
Комисия в парламента на Северна Македония одобри ратификацията на споразумението с България за жп тунел
Вицепрезидентът: Българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул е символ на българското национално единство
RSS Новини