През май френското правителство представи нов план за извеждане на мигранти от Париж. Идеята е събрала както похвали, така и критики. Въпросът е какво се случва на практика.

В 10-ти район на Марсилия, надолу по озеленена с дървета алея, която минава в непосредствена близост до парк, Йонатан седи на бяла пластмасова маса в офиса на жилищен комплекс. Той наричаше една от тези сгради дом за три седмици, преди да бъде преместен на друго място. Накъде, не е сигурен — все още никой не е.

През май френското правителство представи нов план за преместване на мигранти от Париж в други градове в страната. Йонатан доброволно стана част от този план. Това е един от десетте жилищни комплекса, които се използват между столицата и по-дългосрочните жилищни решения.

Инициативата събра както похвали, така и критики. Разпръскването на молбите от свръхконцентрирания капитал трябва да освободи времето за обработка, като потенциално ускори търсещите убежище и бежанците получаване на официален статут. Разходите за живот също са по-евтини в градовете извън Париж. Но някои твърдят, че инициативата на МВР е политическа и мотивирана от добра оптика преди Олимпиадата .

Не е сигурно как ще се развие това в дългосрочен план.

„Съществуват добра миграционна политика и добри подходи за интеграция“, каза Насар Меер, професор по социология в Университета в Единбург. „Но те не са политически възнаграждаващи за хора, които искат да покажат, че са сурови към имигрантите... това изисква определена зрялост и желание да се стремим към добро управление... и за съжаление, гледайки цяла Европа в момента, това изглежда съвсем липсва."

„Сталинград е често срещан... известен е“

Пътуването на Йонатан до Франция започва в Судан, където той е собственик на бръснарница в Хартум.

„Беше само 2500 евро за мен, за да отворя един магазин… четири стола… беше добре“, каза той.

Когато страната избухна в гражданска война , той плаща 2000 евро, за да пресече границата с Либия, оставяйки бизнеса зад гърба си. Оттам той платил на контрабандист още 2000 евро, за да прекоси Средиземно море.

„Имаше твърде много хора на лодката“, каза той, леко скръстил ръце в скута си, без да прекъсва зрителния контакт. „Много хора загинаха... някои от тях, виждате го.“

Йонатан се смята за късметлия, че преминаването отнело само шест дни.

„Имахме късмет... времето беше хубаво, когато пресякох“, каза той. „Имаше 80 души, едно дете.“

Йонатан пътува от Италия до Ница и Марсилия и след това поема на север, за да стигне в крайна сметка до импровизирания мигрантски лагер под метростанция Сталинград в Париж.

„Сталинград е нещо обичайно“, каза Йонатон със свиване на рамене. „Известно е.“

Сталинград се превърна в един от най- видимите примери за жилищната криза, пред която са изправени мигрантите в Париж. Стотици хора живеят в палатки в очакване на документи за пребиваване и право на живот и работа. От май идват автобуси, за да извеждат хората от лагера и в други части на Франция като част от новия план. След пристигане в града на местоназначението, триседмичен период на настаняване и оценка определя къде ще бъдат изпратени по-нататък, в идеалния случай решение за по-дългосрочно настаняване някъде в същия регион. Целта е част от административната работа да се разпространи в региони, които имат по-висок капацитет да я обработват.

„Хората пристигат с автобус на всеки три седмици... понякога 40, 25... зависи от [броя] хора, които са готови да дойдат, защото едно от преамбюлите и условията, които установихме за този проект, е хората да идват тук доброволно, ” Николас Хю, един от регионалните директори на програмата, каза пред Euronews.

„Щастлив съм, че съм тук... Марсилия е добра, времето и всичко останало“, каза Йонатан. Той кима бавно, с лека усмивка. Той беше в този комплекс две от трите седмици досега. „Къщата също е добра.“

Сутрин той взема автобус до Кастелан, за да купи хранителни стоки. Йонатан казва, че програмата му е дала билети за храна на стойност пет евро на ден. Следобед се разхожда.

„Разхождам се из града… понякога започвам да вървя от тук до гара Сен-Шарл“, каза той. „Ето защо харесвам Марсилия, защото виждам всичко... Виждам хора, които плуват, наслаждават се на живота... Добре е... Правя само това.”

Той би предпочел да работи, казва той, но не може без документи. Ако всичко върви по план, Йонатан ще бъде преместен в регионален център в края на трите седмици. Но когато го попитаха къде ще отиде, той отговори, че ще се върне в лагера в Сталинград, тъй като има проблем с пръстовите му отпечатъци.

Hue и Souiouf Abdou, асоциираният директор на временните регионални жилищни приюти (SAS), бързо се включиха, когато чуха това, настоявайки, че ще има изключение, тъй като това е административен проблем, и увериха Йонатан, че няма за какво да се тревожи. Йонатан каза „добре“. Но няколко минути по-късно той каза, че евентуално може да се върне в Париж, за да вземе куфар, който е оставил. Участниците в програмата не са задължени да я следват докрай – Йонатан може да отиде, когато пожелае.

„Има причини, поради които хората отиват в Париж, а не в Марсилия... те може да имат семейство там, може да имат приятели там, може да имат предишни връзки с това място“, каза Насар Меер, професор по социология в Университета в Единбург, пред Euronews. „Отдалечаването на хора от предишни връзки, които могат да помогнат… Не виждам как това може да бъде нещо друго освен повторно травматизиращо.“

Сега трите седмици минаха. Когато беше потърсен за коментар, Хю не разкри къде е Йонатан в момента, позовавайки се на проблеми с поверителността.

Преместването на търсещи убежище и бежанци не е необичайно за целия континент.

„Обединеното кралство от дълго време има „стратегия за разпръскване“, каза Меер. „Под „разпръскване“ те означават преместване на хора, които пристигат в югоизточната част – Лондон и околните райони – и тяхното транспортиране из цялата страна .“

„Нищо от това не е много добро за хората, които търсят убежище... това, което се случва, е, че те се затварят в тази ужасна бюрокрация... те се забиват в тези центрове за обработка, които са бавни и неефективни, но тези места често са като затвори... така че хората, които са свободни, които идват да търсят убежище за по-добър живот, на практика се оказват затворени.“

Но има и други примери, когато това е било успешно.

„В Италия дълго време имаше много местен подход в района на Калабрия, където градовете... се събираха и настаняваха хора на места, които исторически са били слабо населени или са били обезлюдени, защото хората са се преместили в северната част на Италия по икономически причини причини“, каза Меер. „Това се превърна в място за истинско презаселване.“

„Къщата и домът не са едно и също нещо… хората формират значими домове в общности със споделен опит или история на преживяване на миграция и травма заедно“, каза Меер. „Това може би е най-важното и ценно нещо, което могат да направят, а именно да държат хората, които могат да споделят своя опит за оцеляване... в достатъчна близост, за да могат да се излекуват.“

Йонатан се стреми да работи в бръснарница в крайна сметка, но е спрял да се надява на нещо извън основните нужди.

„Преди, когато бях млад, може би имах мечти и надежда… сега те не съществуват за мен“, каза той. „Къща, храна, документи, работа… това е моята мечта сега.“