Асоциацията за защита на потребителите предупреди още през април, че забраната за внос на пшеница и слънчоглед от Украйна ще повиши цените на хляба и олиото, както и на други храни на българския пазар. Към този момент това доведе до по-висока инфлация в страната.

"Идеята да се подкрепят зърнопроизводителите със забраната за внос показа, че е за сметка на българските потребители. Отделно земеделските стопани получиха и искат още допълнителни субсидии, а цялата сметка ще я плащаме отново данъкоплатците“, заяви Пейо Майорски, председател на АЗП. Отделно българската държава им връща още акциза за горивото, което е пак за сметка на потребителите.

Според Пейо Майорски свободният пазар е най-правилният регулатор, още повече че пшеницата и слънчогледът са борсови международни стоки. Винаги при държавни намеси се изкривява пазарът. АЗП очаква с падането на забраната за внос за зърно от Украйна, да поевтинеят хлябът, хлебните продукти, олиото и други стоки. Същевременно Българската агенция за безопасност на храните да засили контрола за качеството на вносната продукция от Украйна.

Майорски е на мнение, че трябва да бъдат подпомогнати повече средните и малки животновъди, производители на плодове и зеленчуци, пчелари и други земеделски браншове. Тези около 100 големи и около 1000 по-малки зърнопроизводители традиционно изнасят българската пшеница на външните пазари, където цените са борсови. Сега не искат да продават на външните пазари, защото е по-евтино, а на вътрешния пазар. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българският потребител ще им я плати, коментира Пейо Майорски.

„От февруари 2022 г. насам цената на пшеницата на международните пазари падна два пъти. Докато в България нищо не поевтиня. Субсииди за ток, горива, директни субсидии и всичко това е от джоба на данъкоплатците. В крайна сметка получаваме скъпи продукти и всички ни дерат. Стига вече“, подчерта Майорски. Ако целта през ограниченията е да се вдигне цената за продукцията на местните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички потребител през цените на крайните продукти. В подобна непазарна политика няма никакъв смисъл!